Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
краткото време, което остава. Искаш ли да дойдеш?
Джон поклати глава.
«Не искам да изостана с материала.»
— Добре — Уелси му се усмихна. — Оставих ти ориз с
джинджифилов сос в хладилника.
«Благодаря ти! Умирам от глад.»
— И аз реших, че ще си дойдеш гладен. Ще се видим скоро.
Той й махна, тя излезе на заден ход от алеята, зави и изчезна. Докато
вървеше към къщата, той разсеяно отбеляза колко дълбоки следи в снега
оставят веригите, които Тор бе сложил на «Рейндж Роувър»-а.
>41.
— Спри тук — О. отвори вратата на експлоръра, преди дори да е
спрял в началото на «Торн авеню». Хвърли бърз поглед нагоре по хълма, после изгледа лесъра зад кормилото, сякаш му казваше много да внимава.
— Искам да обикаляш квартала, докато ти се обадя. И после да
дойдеш пред номер двайсет и седем. Няма да влизаш в алеята, а ще
продължиш напред. Около петдесет метра по-нататък каменната стена
образува ъгъл. Искам да ме чакаш там — лесърът кимна, а О. му се озъби: — Ако объркаш нещо, ще се озовеш в краката на Омега.
Не изчака лесъра да започне да го убеждава, че може да му има
доверие. Затича нагоре по склона, който постепенно ставаше все по-
стръмен. Чувстваше тялото си доста по-тежко от обикновено, защото
носеше множество оръжия и експлозиви. Всъщност беше окичен с тях
като коледна елха.
Притича покрай двете еднакви колони на номер двайсет и седем и
хвърли поглед към алеята, изчезваща в далечината между тях. След
петдесет метра стигна до ъгъла, където бе поискал да го чака убиецът от
отряд Бета. Направи три бързи крачки и подскочи като баскетболист, за да
стигне върха на високата десет метра стена.
Справи се без проблем. Но в мига, в който докосна стената, го удари
толкова силно електричество, че косата му се изправи. Ако беше човек, щеше да бъде опечен жив, но тъй като бе лесър, остана само без дъх и му
бе по-трудно да се издърпа догоре и да се прехвърли от другата страна.
Охранителните светлини блестяха жестоко. Той се скри зад едно
яворово дърво и извади оръжието си. Ако върху него се нахвърлеха кучета
пазачи, щеше да ги гръмне. Зачака да чуе лай. Такъв не последва. Къщата
остана все така тъмна. Не се разнесе и тропот от тежки ботуши — значи
нямаше охрана.
Изчака още минута, като се оглеждаше внимателно. Отзад къщата
изглеждаше внушителна червени тухли, бели первази, огромни тераси и
веранда, опасваща целия втори етаж. Градината също беше великолепна.
Сумата, необходима за поддържането на такъв чудовищно голям и скъп
имот, вероятно беше по-висока от онова, което повечето хора изкарваха за
десетилетие.
Време беше да нападне. Приведе се и тръгна през моравата към
къщата, като държеше оръжието си готово за стрелба. Когато стигна до
тухлената стена, у него се надигна въодушевление. По цялата дължина на
прозореца се спускаха релси, а над него имаше дискретно замаскирана
правоъгълна кутия.
Стоманени щори. И както изглеждаше, всички прозорци и врати бяха
снабдени с такива.
В североизточната част на страната, където нямаше тропически бури
и урагани, само собственици, които се страхуваха от слънчевите лъчи, покриваха стъклата си с такава плътна защита.
Тук живееха вампири.
Беше нощ и щорите бяха вдигнати. О. надникна в къщата. Беше
тъмно, което не го окуражаваше, но той щеше да влезе въпреки всичко.
Въпросът беше как да го направи. Не се съмняваше, че алармени
инсталации има навсякъде. И беше готов да се обзаложи, че всеки
собственик, по чиято стена тече ток, използва в дома си сложни
технологии за наблюдение.
Реши, че ще е най-разумно да прекъсне електрозахранването, и
започна да търси входящия електрически кабел. Откри го зад гаража, предназначен за шест автомобила, сгушен между различните
приспособления за отопление, вентилация и охлаждане, сред които три
климатика, вентилационна тръба и допълнителен генератор. Главният
кабел идваше по тясна метална тръба от земята, разделяше се и се
включваше към четири електромера, чиито стрелки се въртяха с голяма
скорост.
О. постави пластичен експлозив на мястото преди разклонението и
втори — в командното табло на генератора. Скри се зад гаража и
задейства експлозивите дистанционно. Чуха се две кратки изпуквания, подобни на изстрел, а светлината и пушекът бързо се разсеяха.
Изчака да види дали някой ще дотича, но не се появи никой.
Импулсивно реши да надникне в гаража. Две от отделенията бяха празни, а в останалите бяха паркирани скъпи автомобили — толкова скъпи, че