Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Добре, детективе. Май ще е най-добре да започнем с всичко, което още не си ми казал.
Глава 48
Къща с минало
Гърни разказа за оставените на обратно следи в снега, стихотворенията, неестествения глас по телефона, двата изнервящи номера с числата, алкохолното минало на жертвите и това, че бяха измъчвани психически, злостните предизвикателства към полицията, изписаното на стената „ЧЕС“ и подписа като „господин и госпожа Сцила“ в „Лаврите“. Подчерта колко е интелигентен и надменен убиецът. Продължи да описва подробности за трите убийства, с които бе запознат, докато не забеляза, че Нардо вече не успява да възприема информацията. Тогава завърши с онова, което смяташе за най-важно:
— Иска да докаже две неща. Първо, че има властта да контролира и наказва пияниците. Второ, че полицаите са некадърни глупаци. Престъпленията му съвсем съзнателно са планирани като сложни игри, като умствени закачки. Той е много интелигентен, умел, вманиачен и същевременно — перфекционист. Досега не е оставил непреднамерено нито един пръстов отпечатък, косъм, нишка от дрехите си, никаква слюнка или случаен отпечатък от стъпки. Не е допуснал никакви грешки, които да сме открили. Всъщност знаем много малко за него, за методите и мотивите му — освен онова, което сам реши да ни разкрие. Може би има едно изключение.
Нардо уморено, но любопитно повдигна веждата си.
— Небезизвестната доктор Холдънфийлд, авторка на най-известните изследвания в областта на серийните убийства, вярва, че е достигнал повратна точка. Че процесът навлиза в кулминационния си етап и той ще предизвика някакво грандиозно събитие за финал.
Челюстта на Нардо бе толкова свирепо стисната, че брадичката му се сгърчи. Личеше, че едва се въздържа.
— Да не би това да означава, че моят приятел, заклан на задната веранда, е бил за разгрявка?
На такъв въпрос човек не би могъл да отговори, а и не би трябвало да опитва. Двамата мъже останаха да седят, потънали в тишина, докато един тих звук не привлече вниманието им към вратата. Невероятно бе как човек с подобни размери бе успял да се промъкне толкова безшумно. На прага бе застанал младият полицай с размери на професионален играч на ръгби, който по-рано охраняваше алеята за коли. Приличаше на човек, на когото вадят зъб без упойка. Нардо като че ли предусети какво следва.
— Кажи, Томи?
— Открили са съпругата на Гари.
— О, боже! Добре. Къде е?
— Пътува към дома си, била е в гаража в града. Тя кара училищния автобус.
— Да, да. Сетих се. Ох, мамка му! Би трябвало да ида аз самият, но просто не мога да оставя нещата тук. Къде е началникът, по дяволите?! Още ли не са го открили?
— Той е в Канкун.
— Знам, че е в скапания Канкун! Тоест… защо, по дяволите, не си проверява съобщенията? — Нардо дълбоко си пое въздух и затвори очи. — Хакър и Пикардо… Мисля, че те бяха най-близки до семейството. Пикардо не е ли братовчед на съпругата, или нещо подобно? Изпрати Хакър и Пикардо. Но кажи на Хакър първо да мине да ме види.
Гигантът излезе точно толкова тихо, колкото бе дошъл. Нардо отново си пое дълбоко въздух. Започна да говори, но се държеше особено — сякаш някой го бе изритал в главата и сега се надяваше, че чрез думите може да прочисти ума си:
— Значи, какво — всички са били алкохолици. Е, Гари Сисек не беше алкохолик. Какво значи това? Къде е връзката?
— Бил е ченге. Може би това е достатъчно. А може просто да се е оказал пречка за планираната атака над Дърмот. Или има друга причина, друга връзка.
— Каква друга връзка?
— Не зная.
Задната врата се затръшна и към тях се приближиха резки стъпки. На вратата се появи жилав мъж в цивилно облекло.
— Искал си да ме видиш.
— Съжалявам, че карам теб, но искам с Пикардо да…
— Знам.
— Добре. Така. Нека е просто — колкото се може по-просто и сбито. „Пронизан фатално, докато охранявал жертва на запланувана атака. Умрял като герой.“ Нещо такова. Мамка му, божичко! Искам да кажа — спести й отвратителните подробности, не споменавай локвата кръв. Нали разбираш какво говоря? Ще й ги кажем по-късно, ако се налага. Но засега…
— Разбирам, сър.
— Така. Виж, съжалявам, че не мога да отида сам. Наистина не мога да оставя местопрестъплението. Предай й, че ще мина довечера.
— Да, сър. — Мъжът се спря на вратата за кратко, докато не се увери, че Нардо няма какво повече да му каже. После излезе в същата посока, от която бе дошъл, само дето този път затвори вратата по-тихо.