Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Какво съм открил тук ли? Открих, че полицаят, когото изпратих тук по твое настояване, е мъртъв. Гари Сисек. Оставаха му два месеца до пенсия. Открих, че главата му е почти откъсната от тялото с помощта на счупена бутилка от уиски. Открих чифт кървави обувки до скапан градински стол зад ей онзи плет там! — Той размаха с широк жест ръка към задната част на къщата. — Дърмот никога преди не е виждал стола. Съседът му никога не е виждал стола. Откъде тогава се е взело скапаното нещо?! Да не би тоя проклет лунатик да си го е донесъл от вкъщи?
Гърни кимна:
— Всъщност най-вероятният отговор е „да“. Явно е част от уникално МО. Както и бутилката. Случайно марката на уискито да е „Четири рози“?
Първоначално Нардо просто го гледаше, без да разбира, като че информационният поток се бе забавил при преноса на данните.
— Божичко! — възкликна после. — Най-добре ще е да влезем вътре.
През вратата се влизаше в широко и голо централно помещение. В него липсваха мебели, килими, нямаше картини по стените. Виждаха се единствено пожарогасител и два детектора за дим. В другия край на стаята бе задната врата, а зад нея, както предположи Гърни, се намираше верандата, на която тази сутрин Грегъри Дърмот бе открил тялото на полицая. Неясните гласове отвън вероятно означаваха, че екипът за обработка на местопрестъплението все още работи в задния двор.
— Къде е Дърмот? — запита Гърни.
Нардо вдигна палец към тавана.
— Спалнята. Получава мигрена при стрес, а от нея му прилошава. Не се намира в, как да го кажа, добро настроение. Достатъчно лошо бе и преди обаждането, в което му казаха, че е следващият, но после… Божичко!
Имаше много въпроси, които бе нетърпелив да зададе, но явно бе най-добре да остави Нардо да следва собствения си ритъм. Разгледа първия етаж, доколкото бе възможно. През една врата вдясно от него се виждаше голяма стая с бели стени и гол дървен под. На дълга маса в средата на стаята един до друг бяха подредени шест компютъра. Телефони, факсове, принтери, скенери, допълнителни хард дискове и всякакви други периферни устройства покриваха друга маса, опряна в стената насреща. На същата стена бе прикрепен още един пожарогасител. Вместо аларма за дим, имаше вградена водоразпръсквателна система. Прозорците бяха само два, при това твърде малки за помещението. Бяха разположени един срещу друг и придаваха на мястото вид на тунел, независимо от бялата боя.
— Това е работното му помещение, от тук движи компютърния си бизнес. Живее на горния етаж. Ще използваме другата стая — заяви Нардо и посочи втора врата в далечната част на централното помещение.
Стаята беше негостоприемна и функционална, наполовина на другата. Прозорецът беше само един и от това тя приличаше по-скоро на пещера, отколкото на тунел. Когато влязоха, Нардо щракна ключа на стената и четирите вградени в тавана лампи превърнаха пещерата в ярка бяла кутия. До едната й стена имаше шкафове за документи, до другата — маса с два компютъра върху нея, до третата — маса с кафемашина и микровълнова печка, а в средата бе разположена квадратна маса, на която нямаше нищо. До нея стърчаха два стола.
Тази стая имаше както водоразпръсквателна система, така и противодимна аларма. На Гърни му напомняше за по-чиста версия на безрадостната стая за почивка в последното полицейско управление, където бе работил. Нардо седна на единия стол и с жест му показа да заеме другия. В продължение на цяла минута след това разтриваше слепоочията си, като че искаше да премахне напрежението от тях. Ако се съди по погледа му, ефект нямаше.
— Изобщо няма да се вържа на тая простотия с „примамката“ — отсече той и сбърчи нос, като че ли думата „примамка“ смърдеше.
Гърни се усмихна.
— Това отчасти е истина.
— А другата част?
— Не съм съвсем сигурен.
— Дошъл си тук да се правиш на скапан герой ли?
— Съвсем не. Просто чувствам, че ще мога да помогна, ако съм тук.
— Така ли? А ако не споделям това усещане?
— Шоуто си е твое, лейтенанте. Ако искаш да се прибирам, това и ще направя.
Нардо му отправи дълъг циничен поглед. Накрая обаче като че ли промени мнението си — или поне временно:
— Бутилката от „Четири рози“ е част от модус операнди?
Гърни кимна.
Нардо дълбоко си пое дъх. Изражението му казваше, че цялото тяло го боли. Или може би светът се бе превърнал в болка.