Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
Глава 49
Избий ги всичките
Съседът на Дърмот (вече покойник) бе казал, че се е случило преди „двайсет и няколко години“, тоест, може би по-малко от двайсет и пет. А пък това на свой ред значеше, че бе възможно по онова време и Джон Нардо, и Гари Сисек вече да са били полицаи. Макар че картината още да не се бе изяснила, Гърни усещаше как още едно парченце от пъзела се намества. Имаше още въпроси към Дърмот, но те можеха да почакат, докато не получи някои отговори от лейтенанта.
Остави Дърмот, изпънат в неудобна позиция на стола до спуснатите щори. Изглеждаше разстроен. Когато тръгна надолу по стълбите, чу една полицайка да пита Нардо какво да правят от тук нататък с тази площ около къщата, която вече е претърсена за улики и следи. Жената бе с облеклото на техническия екип — костюм като скафандър и ръкавици.
— Лентата да остане, да не би да ни се наложи пак да проверяваме. Всичко, което сте открили — стола, бутилката и каквото друго има — да се пренесе в управлението. Отделете място в ъгъла на стаята с картотеките.
— А какво да правим с всичките боклуци на масата?
— Набутайте ги в стаята на Колбърт засега.
— Няма да му хареса.
— Изобщо не ми пука… Виж какво, просто се погрижете за тях, става ли?
— Да, сър.
— И преди да тръгнеш, кажи на Големия Томи да остане пред къщата, а Пат — до телефона. Всички останали да отиват при съседите и да почват да ги разпитват. Искам да знам дали някой в квартала е чул, или видял нещо необичайно през последните два дена. Интересувайте се най-вече за късно снощи и рано тази сутрин. Питайте за всичко — непознати, коли, които не са паркирани на нормалните си места, някой дали не се е мотал наоколо, бързащи хора, абсолютно всичко!
— Какъв периметър искате да покрият?
Нардо си погледна часовника.
— Колкото успеят през следващите шест часа. После ще решим какво да правим по-нататък. Ако изскочи нещо интересно, искам да ме информират веднага!
Когато тя тръгна да изпълнява поставените задачи, Нардо се обърна към Гърни, който продължаваше да стои в основата на стълбището.
— Разбра ли нещо полезно?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна Гърни приглушено и направи жест на Нардо да го последва в стаята, в която бяха разговаряли преди малко. — Може би ще ми помогнеш да разбера дали е полезно, или не.
Гърни седна на стола срещу вратата. Нардо застана прав зад втория, който бе от другата страна на квадратната маса. Изражението му бе комбинация от любопитство и още нещо, което Гърни не успя да разгадае.
— Знаеше ли, че в тази къща и преди е имало случай на намушкан човек?
— За какво, по дяволите, говориш?
— Малко след като Дърмот я е купил, от свой съсед е разбрал, че жената, която е живяла тук преди години, била нападната от съпруга си.
— Преди колко години?
Гърни бе убеден, че е видял проблясък в очите му — вероятно си спомняше.
— Двайсет… може би двайсет и пет. Нещо такова.
Отговорът явно не учуди Нардо. Той въздъхна и поклати глава.
— Не бях мислил за онзи случай от много, много време. Да, имаше такъв случай — домашно насилие. Преди двайсет и четири години някъде, точно бях постъпил в полицията. И какво за него?
— Помниш ли подробности?
— Преди да тръгнем по алеята на спомените, имаш ли нещо против да ми кажеш къде точно очакваш да ни отведе?
— Жената е била намушкана в гърлото.
— Трябва ли това да значи нещо? — Ъгълчето на устните му започна да потрепва.
— Двама души са били нападнати в тази къща. От всички начини, по които това би могло да се направи, е избрано пробождане в гърлото. Прекалено очебийно съвпадение според мен.
— Така, както го казваш, тия случаи все едно са направо еднакви! Но всъщност нямат нищо общо. И какво общо би могло да има между днешното убийство на полицай, охраняващ потенциална жертва, и семейна свада отпреди повече от двайсет години?!
Гърни сви рамене.
— Ако знаех повече за „свадата“, вероятно щях да успея да ти отговоря.
— Чудесно. Добре. Ще ти кажа, каквото мога, но не е много, да знаеш. — Нардо замълча, загледан надолу към масата… а може би виждаше миналото. — Не бях дежурен през онази нощ.
Започваше с отричане. Какво ли в тази история изисква отрицание?
— Така че повечето от това, което ще чуеш, ще е преразказано — продължи Нардо. — Както е при повечето случаи на домашно насилие, съпругът се напил до безумие и вдигнал скандал на жена си. Доколкото разбрах, пътем грабнал някаква бутилка, цапардосал я с нея… предполагам, че се е счупила. Жената била намушкана. И толкова, край на историята.