Кръвта на богомолката

Влетяха в хангара на летището броени минути преди осите, че и по-малко. Авиаторката спринтира към „Еска Воленти“, а имперски войници вече кацаха на пистата отвън с изтеглени мечове.

Тримата бегълци не бяха единствените, потърсили убежище на летището. Имаше поне десетина механици, които въздушното нападение беше заварило тук, неколцина от другите сигурно бяха пилоти като Таки, а имаше и обикновени граждани, побягнали насам с надеждата, че по-високият терен ще се окаже и по-безопасен от ширналия се в ниското град.

Поне двайсетина осородни войници кацаха отвън. Таки спря, вмъкнала се наполовина в кабинката на „Еска“, и прехапа устни.

— Къде ще идем? — извика й Че.

Мухородната погледна надолу към тях — някак разсеяно, сякаш в прилива на облекчение, че е заварила машината си непокътната, съвсем е забравила за хората, които трябваше да изведе от опасността. Така поне се стори на Че. Таки се изправи върху корпуса на „Еска“ и плъзна поглед по десетината машини под покрива на хангара.

— Онази! — посочи Таки и Че се обърна да погледне. Мухородната сочеше тежка машина с форма на варел, четиривитлов ортоптер, който едва ли използваха за друго освен за товарни превози. Изглеждаше по-стабилен от „Бурна“, но по-бавен и със сигурност обречен на същата печална участ.

— Няма ли нещо по-бързо? — извика Че.

— Качвайте се вътре! — нареди Таки и в същия миг отвън изпука първият енергиен залп. Механиците, пилотите и онези от другите, които носеха оръжие, бяха заели позиции от двете страни на хангарния портал. Неколцина имаха арбалети, включително Таки — Че я видя как посяга в кабинката на „Еска“ и вади оттам малък арбалет с двойно обтегната тетива. Неро, запънал собствения си лък, размаха криле към предния капак на един наполовина разглобен фикс, откъдето да стреля по врага. Усилието, изглежда, му дойде в повече и той примижа от болка.

Че хукна към тежкия ортоптер. На корпуса му с големи четвъртити букви беше изписано вдъхновяващото име „Сатър“. Направен беше от дъски, стегнати с метални скоби, точно като буре, и се оказа по-голям от очакваното. Като цяло изглеждаше прекалено тежък, за да се отлепи от земята. Че стисна зъби, покатери се по металните скоби, забити в корпуса му, и поде борба със затварящия механизъм на кабинката му.

Осите бяха дошли да завземат летището, но явно не бяха очаквали да срещнат толкова енергична съпротива, нито залпа от стрели, който повали четирима от тях. Един находчив пилот беше свалил въртящия пронизвач от леталото си и откри огън с него по прегрупиращите се за атака войници. В отговор те пробваха мълниеносно нападение под прикритието на масиран обстрел с енергийни жила. Поне двама защитници паднаха с димящи рани в телата. Последва краткотраен близък бой, къси имперски мечове срещу ножове и извити соларнийски остриета, след това осите се издигнаха, отблъснати, във въздуха. Защитниците на хангара взеха да се поздравяват шумно за успеха, но ехото от виковете им още не беше заглъхнало, когато отвън започнаха да се събират още оси — оцелелите от първата атака и още десетина нови. Тревогата със сигурност беше стигнала до основните имперски части по улиците на града и осите щяха направят всичко необходимо да завладеят летището и пистите, в това Че не се съмняваше.