Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Ама какво правят? — смотолеви Че.
— Това е нашествие, скъпа — обясни й Неро. — Превземат града.
— И са взели страха на Кристалните, които са толкова тъпи, че са хукнали да им помагат — добави Таки. — Но ако този кораб продължава да сипе войници със същото темпо, скоро осите не ще имат нужда от ничия помощ. Хайде.
— Хайде къде? — попита Че.
— Какво, мислиш, ще направят с вас, когато ви хванат, равнинке? — тросна се Таки. — Трябва да ви изведем от града. Към Равнините, към Принцеп, някъде.
— Пристанището? — предложи Че. — Лодка?
— Не, летището, преди да е станало късно — заяви Таки. — Хайде тръгвайте. Никой не знае по-къс път до летището от мен.
Соларно се гърчеше в хватката на нашествието. На стотина метра от къща Дестиавел друга палата на аристократи гореше в пламъци, а по входовете й се водеха битки толкова ожесточени, че не беше ясно дали тези вътре искат да избягат, или другите отвън са решили да се хвърлят в огъня. Цветни шарфове не се виждаха, забеляза Че. Може би ставаше въпрос за частна вражда, възползвала се от шанса си за кулминация. Навсякъде соларнийци бяха заети да се избиват един друг, тук-там се виждаха оси, които наблюдаваха отстрани уличните сражения и явно не можеха да разберат дали пишман съюзниците им печелят, или губят.
„Всичките им политически фракции, сложната им система от управителни органи… а накрая се оказва, че градът е бил просто буре с огнепрах, готово да избухне при първата искра.“ Сега, след като Кристалните бяха нарушили крехкия баланс под диктовката на осите, всички соларнийски партии бяха грабнали оръжие. Ако нямаше външна намеса, предположи Че, всичко щеше да се сведе до една нощ на насилие, а на сутринта нещата щяха да се върнат по местата си. Ала този път осите щяха да раздухат усърдно пламъка и утре сутрин Соларно щеше да се събуди като придатък на тяхната империя. Хората, които сега се избиваха толкова ентусиазирано, утре щяха да се отърсят от временното си умопомрачение и да разберат, че вече не са свободни.
Таки ги водеше право напред, понякога тичаше, друг път летеше, но после спря изведнъж и без предупреждение. Гледаше втренчено пред себе си. Към някаква таверна, която, според Че, с нищо не се отличаваше от многото питейни заведения в града. Освен по това, че в момента я плячкосваха. Предната врата беше разбита, млади мъже и жени тършуваха вътре за ценности. Виждаха се шарфове на поне две партии и Че отново предположи, че акцията е от частно естество, а не е дело на политически функционери.
— Таки? — Тя побутна мухородната. — Какво има?
— Просто… ти няма да разбереш — каза момичето. — Вече никога няма да е същото, нали?
— Можете да се биете с осите и…
— Проблемът не е в осите. Ти наистина не разбираш. Тук си само от няколко дни. Аз съм соларнийка и това е моят дом. Тук… тук се събирахме да пийнем — аз, Ниамед, Амре и другите. В тази кръчма го убиха.
Амре, братът на Таки, спомни си Че, убит от осите. А сега вандали разкъртваха дъска по дъска спомените й.
— Хей, ако ще бягаме, да бягаме — обади се изнервено Неро. Стискаше нож. — Тук взе да става по-лошо и от Тарк.
— Вижте! — ахна Че. Отряд осородни войници се спускаше от небето на двеста метра пред тях, право на пътя им. Кацаха в зловеща тишина, с разперени блестящи криле, а когато първите стъпиха на земята, от една пресечка дотичаха още неколцина и се присъединиха към тях. Един размахваше ръце, даваше скорострелни заповеди, сочеше пресечките и разпределяше войниците по различни участъци от улицата. Че си спомни теорията на Неро, че в Соларно има оси, които поддържат мисловна връзка помежду си. Как иначе можеше да се организира прецизно една толкова мащабна операция?
Осите забързаха по улицата и щом стигнаха до таверната, започнаха да обстрелват плячкаджиите с енергийни залпове — убиха половин дузина, а останалите разпръснаха. Викаха нещо и след кратко недоумение Че разбра какво казват:
— Полицейски час! Всички да се прибират!
— Трябва да вървим! — сръчка Таки тя, а после видя сълзи да се стичат по лицето на мухородната. Изражението й обаче си остана твърдо като гранит. Таки се огледа и хукна към една пресечка, която щеше да ги изведе зад гърба на напредващия отряд осородни войници.
Че погледна нагоре, стресната от трясъка на наближаващ ортоптер, и видя как машината прелита току над покривите, сякаш държи под око случващото се долу.