Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Най-сетне успя да отвори капака, вмъкна се през кръглия люк и пропадна в място по-широко от очакваното. Отвън „Сатър“ изглеждаше ужасно тежък, но отвътре беше почти изцяло кух, истинско товарно летало. Един-единствен дървен стол — толкова обикновен, все едно някой го е домъкнал от кухнята си — беше закован за пода пред навигационния лост, а за обстановката отвън, както с ужас установи Че, пилотът можеше да съди само по гледката през двата продълговати отвора, изрязани в носа на ортоптера. Макар и любител в изкуството на пилотажа, Че определено беше летяла с далеч по-елегантни машини.
„И този път съм без оръжия. Таки явно не вярва, че мога да оцелея във въздушен бой.“ Не че „Сатър“ би могъл да се справи с подобна задача. „Сигурно лети като… Като бръмбар, предполагам.“
Подаде глава през люка да види къде е Неро. Мухородният още клечеше върху капака на разглобения фикс и се прицелваше съсредоточено с лъка си — стрелата литна, профуча над защитниците и се заби в земята между двама осородни. Неро може да беше велик художник, поклати мислено глава Че, но с лъка определено не го биваше.
„Само Ахеос да беше тук — помисли си тя, а после: — Дано се справя по-добре от нас.“
Таки стреля с арбалета си, после клекна зад „Еска“ да го обтегне. Осите си пробиваха път в хангара. Много от соларнийците бяха мъртви, други лежаха ранени, а оцелелите се бяха оттеглили зад леталата, което позволяваше на осите да стрелят иззад прикритието на портала. Че с ужас видя имперски ортоптер да прелита отвън и да завива бавно, насочил се за кацане на пистата.
— Неро, качвай се! — извика тя. — Таки!
— Няма смисъл — каза мухородното момиче и сложи нова стрела в улея. — Не можем да минем покрай тях. Ще унищожат „Еска“, както и всяка машина, която се опита да избяга. — Горчивина и ожесточение напрягаха гласа й до скъсване. Бяха й отказали небето.
— Прекратете стрелбата! — извика някой току отвъд имперската линия. — Следващият, който стреля, ще бъде обвинен в неподчинение!
Енергийните залпове иззад прикритието на портала се разредиха и спряха. Защитниците последваха предпазливо примера на осите.
— Бела Таки-Амре вътре ли е? — извика познат на Че глас. Гласът на Аксрад, осородния пилот.
— Какво искаш? — извика в отговор Таки.
— Така си и помислих, че ще те намеря тук. Или тук, или във въздуха. — Аксрад се появи на вратата, тъмен силует, осветен от лампите вън. Сякаш предизвикваше защитниците да го застрелят. — С теб имаме недовършена работа.
Таки бавно отпусна тетивата на арбалета и попита:
— Каниш ме да се разберем отвън, така ли?
— Точно това имах предвид — отвърна Аксрад.
— А останалите?
— Какво останалите? — По тона му пролича, че дори не му е хрумнало да се замисли за тях.
— Водя двама цивилни, които нямат нищо общо с тази битка — каза отчаяно Таки. — Искам да ги изведа от града живи и здрави.
— Тогава нека те бъдат залогът — предложи Аксрад. — Двамата с теб ще си премерим силите и ако случайно ме победиш, нашите войници ще пуснат всички тук да се разотидат кой където иска, било за да се включат другаде в битката, било за да избягат. Ясно ли е, сержант?
Че не чу отговора на другия мъж, но прие, че е бил утвърдителен.
Таки сложи арбалета в кабинката на „Еска“, после заобиколи покрай крилото на машината си, уж за да вижда по-добре Аксрад, но когато пътят й я доведе близо до Че, каза тихо:
— Няма да спазят думата си. Той говореше сериозно, но за другите това е само игра. Така че щом излетя, бягайте. Войниците ще са заети да гледат двубоя, а не вас.
После заяви високо:
— На твое разположение съм. Само да изкарам „Еска“ на пистата и ще довършим каквото имаме за довършване.
23.