Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Вдигна глава, доловила нечия поява на вратата, и застина. Не беше Таки, а някакъв соларниец с бели панталони, бяла туника и меч с тънко извито острие в ръка. Слабата светлина откъм коридора разкриваше цвета на шарфа и плоската му шапка — бяха сини. Цветът на Кристалната партия, политическия враг на Джениса.
Голокрака и с петлеещ се кожен жакет, Че се хвърли към меча си, стисна дръжката и го дръпна от масата с надеждата поне този път острието да се изхлузи само̀ от ножницата. Не се получи, естествено, и в ръката й се озова целият комплект с все колана. Че замахна странично, за да освободи острието, и тежката катарама на колана фрасна стреснатия мъж през лицето.
Ако не беше тази неволна атака, соларниецът със синята шапка може би щеше да постъпи другояче, но сега се хвърли към нея, размахал меча си. Че замахна отново в широка дъга — с меча, ножницата и всичко, — коланът се оплете в острието на нападателя и двамата се озоваха много близо един до друг, озъбени лице в лице. Той посегна към кинжала, затъкнат в колана му, тя пък успя най-сетне да изтегли меча си от ножницата и прониза мъжа право в корема.
Този път навреме си спомни, че трябва да стисне силно дръжката и да не я пуска, докато мъжът не се изхлузи докрай от острието, теглен от собствената си тежест. Хвърли поглед към вратата и видя Неро да стои там, с бинтована ръка и изненадана физиономия.
— Какво става? — викна задъхано тя.
— Местната политическа ситуация, изглежда, е загрубяла драстично през изминалата нощ — каза той. Изглеждаше не по-малко сащисан от нея. — Таки рече да се махаме оттук — добави Неро и на Че тази идея й се видя не по-лоша от всяка друга.
Дооблече се набързо и макар по коридорите да се валяха немалко трупове, двамата стигнаха до централния атриум на голямата къща, без да налетят на нови врагове. Точно там ги откри Таки, когато влетя в помещението, следвана по петите от Далре и шепа пазачи от частната охрана на Дестиавелите.
— Трябва да изчезваме — развика се мухородното момиче. — Трябва да се махнем веднага от къщата.
— Няма да споря с теб — увери я Неро.
— Какво е станало? Защо Кристалните ви нападат?
— Кристалните?! — повтори глуповато Таки и я зяпна невярващо. — Мислиш, че те ни нападат? Тази банда клоуни?
— Тогава какво?… — започна Че, но Таки вече тичаше и им крещеше да я последват.
При централния вход се водеше битка, но Таки намери странична врата, където всичко беше спокойно, и ги изведе на улицата. Трима от пазачите хукнаха моментално да заобиколят откъм фасадата и да изненадат нападателите в гръб. Далре и един солиден на вид соларниец останаха с тях.
— Таки, ще ми кажеш ли какво става, моля те? — настоя Че. — Да не би… да не би да е поредната щуротия, която си спретвате веднъж месечно, или нещо такова?
— Челядинке, вие, бръмбарите, никога ли не поглеждате към небето? — попита я остро Таки.
Че погледна нагоре, замръзна, а после се свлече на колене. До нея Неро псуваше като пристанищен работник, поразен от същата гледка.
В небето над Соларно висеше огромен въздушен кораб, балонът се издуваше върху вътрешна конструкция от яки греди, а гондолата почти не му отстъпваше по дължина. Цяло съзвездие от светлини обточваше корпуса, провесени на въжета лампи, които хвърляха зловещия си светлик над града и осветяваха основата на гигантския балон.
Гондолата беше надупчена от отвори и Че изтръпна при спомена за огнената участ на Тарк. Но този кораб не беше свръхмодерен бомбардировач. Не, „Звездно гнездо“ имаше само едно бойно предназначение.
Някакви неща падаха едно подир друго през отворите. Не неща, а войници, които разперваха криле на половината път надолу и се спускаха връз града в отряди от по двайсет до петдесет души. Въздушният кораб беше пълен със стотици имперски войници, които дебаркираха в Соларно по най-прекия път.
— А ей там са нашите стари познайници — каза Таки и посочи. Че различи очертанията им на облачния фон — още два въздушни кораба, големи сами по себе си, но нищожни в сравнение с чудовището, което ескортираха, всеки с по четири понтона за ортоптери. Част от летящите машини вече се бяха разкачили от понтоните и кръжаха над събуждащия се град.