Сянката на вятъра
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сянката на вятъра». Краткое содержание книги:
— Жалко — рече Фумеро.
— В какво го обвинявате? Защо го търсите?
Фумеро ми обърна гръб и отиде до двамата полицаи, които по негов знак пуснаха баща ми.
— Ще си спомните за това — изплю баща ми.
Погледът на Фумеро се спря върху него. Баща ми инстинктивно направи крачка назад. Уплаших се, че посещението на инспектора едва сега е започнало, но Фумеро изведнъж поклати глава, закиска се под мустак и напусна апартамента без повече церемонии. Лерма го последва. Третият полицай, моят неизменен часовой, се спря за миг на прага. Погледна ме мълчаливо, сякаш искаше да ми каже нещо.
— Паласиос! — изрева Фумеро. Гласът му заглъхна в ехото на стълбището.
Паласиос сведе очи и изчезна през вратата. Излязох на площадката. Остриета от светлина се очертаваха под леко открехнатите врати на неколцина съседи, изплашените им лица надничаха в сумрака. Трите тъмни фигури на полицаите се изгубиха по стълбите надолу и гневният тропот от стъпките им стихна, отдръпна се като отровен прилив, който остави след себе си утайка от страх и мрак.
Наближаваше полунощ, когато на вратата отново се почука. Този път ударите бяха по-слаби, почти изплашени. Баща ми, който тъкмо почистваше с кислородна вода охлузената ми от револвера на Фумеро буза, замръзна на място. Спогледахме се. Последваха още три почуквания.
За миг помислих, че това е Фермин, че може би е наблюдавал целия инцидент, спотаен в някой тъмен ъгъл на стълбището.
— Кой е там? — попита баща ми.
— Дон Анаклето, господин Семпере.
Баща ми въздъхна. Отворихме вратата и се озовахме срещу учителя, по-блед от когато и да било.
— Какво има, дон Анаклето? Добре ли сте? — попита баща ми, като му направи път да мине.
Учителят държеше сгънат вестник. Единственото, което успя да направи, бе да ни го подаде с ужасен поглед. Хартията беше още топла, а мастилото — мокро.
— Това е сутрешното издание — смотолеви дон Анаклето. — Шеста страница.
Вниманието ми привлякоха най-напред двете снимки под заглавието. На първата се мъдреше Фермин, по-пълен и с повече коса, навярно с петнайсет или двайсет години по-млад. Втората показваше лицето на една жена със склопени очи и кожа като мрамор. Трябваха ми няколко секунди, за да я позная, защото бях свикнал да я виждам в полумрак.
СКИТНИК УБИВА ЖЕНА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН
Барселона/Информационна агенция
Полицията търси скитника, който този следобед уби с хладно оръжие Нурия Монфорт Масдедеу, жителка на Барселона.
Престъплението е извършено към средата на следобеда в квартал Сан Хервасио, където жертвата била нападната от скитника без видим мотив. Според Централна дирекция на полицията, той явно я е следял по причини, които още не са изяснени.
Както изглежда, убиецът Антонио Хосе Гутиерес Алкайете, на петдесет и една години, родом от Виля Инмунда, провинция Касерес, е добре известен престъпник с обширно досие от душевни болести, който преди шест години е избягал от затвора Модело и досега успява да се укрие от властите, като приема различни самоличности. В момента на престъплението бил облечен с расо. Въоръжен е и полицията го описва като твърде опасен. Все още не е известно дали жертвата и убиецът са се познавали, макар че според източници на Централна дирекция на полицията всичко сочи към такава хипотеза; мотивът за престъплението също не е известен. Жертвата е намушкана шест пъти в корема, шията и гърдите. Нападението, извършено близо до едно училище, било видяно от неколцина ученици, които алармирали своите учители, а те на свой ред повикали полицията и Бърза помощ. Според полицейския доклад, смъртта настъпила вследствие на многобройните рани. Жертвата била обявена за мъртва при постъпването си в Клиниката на Барселона в 18:15.
41
През целия ден нямахме вести от Фермин. Баща ми настоя да отворим книжарницата както винаги и да представим на света фасада, показваща, че сме невинни и всичко си е постарому. Полицията бе сложила на пост един агент пред стълбището, а друг наблюдаваше Пласа де Санта Ана, подслонил се под портала на църквата като новоизлюпен светец. Гледахме ги как зъзнат от студ под силния дъжд, които валеше от зори, пъхнали ръце в джобовете на шлиферите си; с напредването на деня парата от дъха им ставаше все по-прозрачна. Неколцина съседи минаха покрай книжарницата, поглеждайки крадешком през витрината, но нито един купувач не се осмели да влезе.