Сянката на вятъра

— Ей го и престолонаследникът, който бди над своя замък, както си му е редът, па макар и с погребална физиономия. Я се поразвесели, момко, че приличаш на настъпена жаба — каза Густаво Барсело. Беше пременен с палто от камилска вълна и размахваше като кардиналска митра бастун от слонова кост, който съвсем не му бе нужен. — Няма ли го баща ти, Даниел?

— Съжалявам, дон Густаво. Отиде да посети един клиент и предполагам, че няма да се върне преди…

— Отлично. Защото не съм дошъл при него, пък и ще е по-добре той да не чуе онова, което имам да ти кажа.

Намигна ми, докато си сваляше ръкавиците и оглеждаше книжарницата равнодушно.

— Ами нашият колега Фермин? Някъде наблизо ли е?

— Изчезнал по време на акция.

— Вероятно прилага дарбите си за разрешаването на случая Каракс, а?

— Телом и духом. Последния път, когато го видях, носеше расо и раздаваше благословията urbi et orbi81.

— Дааа… Моя е вината, че ви подкокоросах. Де да си бях държал езика зад зъбите.

— Струвате ми се угрижен. Случило ли се е нещо?

— Не точно. Или по-скоро да, в известен смисъл.

— Какво искахте да ми разкажете, дон Густаво?

Книжарят кротко ми се усмихна. Обичайното му надменно изражение и салонна арогантност се бяха изпарили. Стори ми се, че долавям на тяхно място известна сериозност, лека предпазливост и немалка загриженост.

— Тази сутрин се запознах с дон Мануел Гутиерес Фонсека, петдесет и деветгодишен ерген, работил в градската морга на Барселона от 1924 г. Трийсет години служба на прага на мрака. Фразата е негова, не моя. Дон Мануел е кавалер от старата школа — вежлив, приятен и услужлив. От петнайсет години насам живее на улица „Сениса“ в стая под наем; дели я с дванайсет папагалчета, които са се научили да тананикат погребалния марш. Има абонаментна карта за операта. Обича Верди и Доницети. Каза ми, че в неговата работа важното е да се спазва правилникът. Правилникът предвижда всичко, особено в случаите, когато човек не знае какво да прави. Преди петнайсет години дон Мануел отворил един брезентов чувал, донесен от полицията, и намерил в него най-добрия си приятел от детинство. Останалата част от тялото пристигнала в отделна чанта. Сдържайки чувствата си, дон Мануел спазил правилника.