Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Малко след това двете страни тръгнаха всеки в своята посока: мъжът, който беше сам, се обърна и се запъти към посоката, откъдето бе дошъл, събрал няколко торби на рамото си; останалите трима отново пресякоха откритото пространство и се върнаха в Рейндж Роувъра.
Сола притича обратно до наетата кола, тъмното й облекло и маската за ски й помагаха да се скрие в сенките. Като се качи зад волана на Форда, тя ги изгуби от поглед и използва огледалото, за да види еднопосочния път, който минаваше под моста.
Пътят беше единственият възможен изход. Освен ако някой не беше достатъчно решен да рискува и да тръгне в насрещното платно.
След малко Рейндж Роувърът мина покрай нея. След като го остави да придобие малко преднина, тя самата запали и запази дистанция от една пресечка.
Когато Бенлоиз я беше наел за работата, той й беше предоставил информация за производството и модела на джипа на мъжа; заедно с адреса в Хъдсън. Без име обаче.
Всичко, с което разполагаше, беше онзи имот и единственият му наемател.
Докато следеше тримата, запомни регистрационния номер.
Един от приятелите й в полицейското управление вероятно щеше да й помогне с това; макар че след като къщата се притежаваше от юридическа личност, предполагаше, че същото важеше и за автомобила.
Както и да е. За едно беше сигурна.
Където и да отиваше той след това, тя щеше да е там.
Глава 46
Викът се разнесе в мрачната спалня – силен, остър и неочакван.
Докато отекваше в ушите й, Лейла не осъзна веднага кой я беше събудил с този вик. Какво…
Като погледна надолу, видя, че е седнала, чаршафите бяха намачкани в здраво стиснатите й ръце, сърцето й бумтеше, а ребрата й сякаш му бяха клетка.
Огледа се и усети, че устата й е широко отворена…
Затвори челюстта си и осъзна, че тя беше издала звука. В стаята нямаше друг. И вратата беше затворена.
Вдигна ръце, завъртя китките си, така че дланите й да сочат нагоре, след това ги обърна. Светлината в стаята, както си беше, не идваше вече от плътта й. Беше от банята.
Извъртя се настрани и погледна през ръба на леглото.
Пейн вече не лежеше на една страна. Жената вероятно си бе тръгнала или я бяха изнесли?
Първата й мисъл бе да излезе и да намери сестрата на Вишъс, просто скочи и започна да търси. Макар да не беше разбрала напълно какво се бе случило между тях, нямаше съмнение, че бе коствало много на жената войн.
Ала Лейла се спря след като тревога относно нещо нейно взе надмощие: съзнанието й от съвсем леко будно стана нащрек, умът й сякаш се завърна в тялото, потърси и очакваше да намери спазмите, топлината, извираща между краката й, странните бавни болки, които препускаха през костите й.
Нищо.
Както стая притихва, когато всички вътре млъкнат, същото става и когато нито една част от тялото не изпитва осезаема болка.
Като изтика завивките от себе си, тя премести крака, така че да се провесят през края на матрака. Подсъзнателно се приготви за ужасяващото усещане на кръв, напускаща утробата й. Когато не усети нищо такова, тя се зачуди дали абортът не беше приключил. Но нали Хавърс бе казал, че щяла да мине още една седмица? Отне й много кураж, за да се изправи. Въпреки че предположи, че това е глупаво.
Отново нищо.
Лейла бавно се запъти към банята, очаквайки всеки момент симптомите да се завърнат с яростна атака и да я повалят на колене. Чакаше болката да нанесе своя удар, ритмичните спазми да се завърнат, процесът още веднъж да вземе превес над тялото и ума й.
Не знам дали ще проработи, но ако ми позволиш, бих искала да направя каквото мога.
Лейла почти разкъса дрехите си, разпарчетоса това, което я покриваше, на парцали. И влезе в тоалетната.
Нямаше кръв.
Нито спазми.
Част от нея потъна в толкова дълбока скръб, че се опасяваше, че това чувство няма край – по странен начин по време на аборта, се чувстваше сякаш все още имаше своето дете. А ако беше свършило? Смъртта тогава беше окончателна – въпреки че логиката й казваше, че нищо не беше оживяло или оцеляло; иначе бременността нямаше да се бе прекъснала.
Друга част от нея се беше уловила за звънката надежда.