Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Да оставим това — каза съдията и прибра сведенията в папката — това са тайни между полицията и правосъдието и съдията ще прецени какво струват; все едно, че господин и госпожа Камюзо никога нищо не са знаели.
— Има ли нужда да ми го напомняш? — каза госпожа Камюзо.
— Люсиен е виновен — продължи съдията, — но в какво?
— Мъж, обичан от херцогиня дьо Мофриньоз, графиня дьо Серизи и Клотилд дьо Гранлийо, не може да бъде престъпник — отвърна Амели, — сигурно другият е извършил всичко.
— Но Люсиен е съучастник! — извика Камюзо.
— Да ти кажа ли? — възрази Амели. — Остави абата да се оправя с дипломацията си, на която той е най-достойна украса, пусни на свобода младия нещастник и си намери други виновни…
— Как бързо ги разрешаваш!… — усмихна се съдията. — Жените се провират между законите като птиците, които нищо не може да спре във въздуха.
— Дипломат или каторжник, абат Ерера ще ти посочи някой, който да те измъкне от това затруднение — продължи Амели.
— Ти си главата, а аз съм само нощната й шапчица — каза Камюзо на жена си.
— Хайде тогава, разискванията са приключени, ела да целунеш твоята Амели, часът е вече един…
И госпожа Камюзо отиде да си легне, като остави съпруга си да сложи ред в книжата и в главата си с оглед на разпитите, на които щеше да подложи на следния ден двамата обвиняеми.
Един продукт на Съдебната палата
И така, докато затворническите коли отвеждаха Жак Колен и Люсиен в „Консиержри“, съдия-следовател, който бе вече закусил, пресичаше Париж пеш според простите нрави на парижките магистрати, за да отиде в кабинета си, където вече бяха пристигнали всички материали по процеса. Ето как.
Всички следователи имат по един писар, нещо като положил клетва съдебен секретар — човешка разновидност, която продължава да съществува без възнаграждения и без премии; тя произвежда прекрасни образци, у които мълчанието е естествено и пълно. Откак съществуват парламентите до днес, в Съдебната палата не е известен случай на издаване на тайни от писар, изпълняващ и длъжността секретар при следствените дела. Жанти бе продал разписката, дадена от Луиз дьо Савоа на Санблансе, един военен писар бе продал на Чернишев плана за похода в Русия; всички тези предатели са били горе-долу богати хора. Надеждата да получи служба на писар в Съдебната палата и съзнанието за естеството на това занятие са достатъчни, за да превърнат секретаря на съдия-следователя в щастлив съперник на гроба, защото, откак химията напредна, и гробовете проговориха. Този служител е своего рода пишеща ръка на следователя. Мнозина разбират, че човек може да бъде главната ос на една машина, но ще се запитат как е възможно той да си остане само проста гайка; и ако гайката е доволна, дали не се страхува от машината?
Писарят на Камюзо, двадесет и две годишен младеж на име Кокар, бе дошъл същата сутрин да вземе материалите и бележките на съдията и вече бе приготвил всичко в кабинета му, а Камюзо още се шляеше по кейовете, разглеждаше някои любопитни предмети по магазинчетата и продължаваше да се пита: „Как да постъпя с хитрец като тоя Жак Колен, ако предположим, че това е той? Началникът на обществената безопасност ще го познае и аз ще трябва да покажа, че си върша работата, макар и само за пред полицията. Виждам толкова много пречки, че най-добре би било да осведомя маркизата и херцогинята, като им покажа данните от полицията; така ще отмъстя и за баща си, на когото Люсиен бе отнел Корали… Като разкрия тия толкова големи престъпници, ще докажа и умението си и скоро от Люсиен ще се отрекат всички негови приятели. Хайде, разпитът ще покаже.“
Привлечен от един часовник на Бул, той влезе при търговеца-антиквар.
Внушение
„Да остана верен на съвестта си и да услужа и на двете знатни дами, това е връх на ловкостта“ — мислеше си той.
— Я! И вие ли сте тук, господин главен прокурор? — каза Камюзо на глас. — Медали ли търсите?
— Това е страст на почти всички „правораздавачи“ — отвърна на смях граф дьо Гранвил, — заради обратната страна на медала.
След като постоя още малко в магазинчето, сякаш го доразглеждаше, той тръгна с Камюзо по кея, без съдията да се досети, че това не е случайна среща, а нещо друго.
— Тази сутрин ще разпитвате господин дьо Рюбампре — каза главният прокурор. — Горкото момче, симпатичен ми беше…