Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Как така?
— Госпожа д’Еспар би желала да види как отсичат главата на нещастния младеж. Тръпки ме побиха, като чух с каква омраза говори тази красива жена.
— Не се бъркай в работите на съда — отговори Камюзо на жена си.
— Че аз бъркам ли се? — възрази тя. — Дори да ни беше чул някой, нямаше да разбере за какво става дума. Двете с маркизата се преструвахме чудесно, както и ти лицемериш сега с мене. Искала да ни благодари за големите ти усилия в нейното дело; каза ми, че въпреки загубването му все пак ти била много признателна. Започна да говори за жестоката задача, която ви възлагат законите. „Ужасно е да си длъжен да изпратиш един човек на ешафод, но за този това би било справедливо!…“ И така нататък. Изказа съжаленията си, че един тъй хубав млад човек, който бил доведен от братовчедка й, госпожа дю Шатле, в Париж, тръгнал по толкова лош път. „До това ги довеждат леки жени като Корали, като Естер — каза тя, — а тези младежи са толкова покварени, че делят с тях нечестно спечелени пари!“ С една дума, хубави приказки за милосърдието и за религията! Госпожа дю Шатле й била казала, че Люсиен заслужавал сто пъти да умре, защото едва не убил сестра си и майка си… Спомена за някакво свободно място в двореца, познавала пазителя на държавния печат. И накрая ми каза: „Вашият съпруг, госпожо, има прекрасна възможност да се отличи!“ Това е.
— Ние се отличаваме ежедневно, като изпълняваме дълга си — каза Камюзо.
— Далеч ще стигнеш, ако се държиш пред всички, дори и с жена си, като съдебен служител! — възкликна госпожа Камюзо. — Слушай, мислех те за глупав, но днес се възхищавам от тебе…
На устните на Камюзо се появи усмивка, присъща само на съдиите, също както танцьорките се усмихват по начин, присъщ само на тях.
— Мога ли да вляза, госпожо? — запита камериерката.
— Какво има? — каза господарката.
— Госпожо, докато ви нямаше, дойде камериерката на херцогиня дьо Мофриньоз; моли ви от името на господарката си, щом се освободите, да отидете в двореца Кадинян.
— Сложете по-късно вечерята — нареди жената на съдията, сещайки се, че кочияшът на файтона, който я бе довел, чака да му платят.
Тя сложи шапката си, качи се отново в колата и за двадесет минути бе в дома на херцогинята. Въведена през черния вход, госпожа Камюзо остана само десетина минути в будоара до спалнята на херцогинята, която се яви в целия си блясък при нея, защото бе поканена в кралския двор и тръгваше за Сен-Клу.
— Мила моя, само две думи…
— Да, госпожо херцогиньо?
— Люсиен дьо Рюбампре е арестуван, вашият мъж разследва случая, аз гарантирам за невинността на бедното момче и той трябва да бъде освободен, преди да са минали двадесет и четири часа. Това не е всичко. Има някой, който иска да види тайно Люсиен утре, в килията му, вашият мъж може, ако желае, да присъствува, стига само да не го забележат… Знаете, че съм вярна на хората, които вярно ми служат. Кралят очаква смело държане от страна на съдиите си в тежките обстоятелства, които му предстоят; аз ще изтъкна мъжа ви и ще го препоръчам на краля като човек, предан нему, та ако ще да рискувам и главата си. Нашият Камюзо ще стане най-напред съветник, после — първи председател на съд, не е важно къде… Довиждане, чакат ме, ще ме извините, нали? Правите услуга не само на главния прокурор, който не може да се произнесе по това дело, но спасявате живота и на една жена, която умира от мъка, госпожа дьо Серизи. Така че няма да ви липсва подкрепа… Хайде, виждате какво доверие имам във вас, няма нужда да ви препоръчвам… знаете какво!
Тя сложи пръст на устните си и изчезна.
„Аз не успях да й кажа, че маркиза д’Еспар иска да види Люсиен на ешафода!…“ — мислеше жената на следователя, като сядаше отново във файтона.
Тя се върна така разтревожена, че като я видя, съдията запита:
— Какво ти е, Амели?…
— Между два огъня сме…
И тя разказа срещата си с херцогинята на ухото на мъжа си, толкова се страхуваше камериерката й да не подслушва на вратата.
— Коя от двете е по-силна? — запита тя накрая. — Маркизата едва не те изложи в глупавото си дело с искането мъжът й да бъде поставен под настойничество, а на херцогинята дължим всичко. Едната ми даде смътни обещания, а другата казва: „Той ще бъде първо съветник, после пръв председател!…“ Пазил ме бог да ти давам съвети, никога вече няма да се меся в съдебните работи; длъжна съм обаче да ти предам точно всичко, което се говори и гласи в двореца…