Величие и падение на куртизанките

Освен адвокатите без дела, които метат пода на залата с дългите си тоги и се обръщат към знаменитите си колеги с малките им имена, по примера на знатните велможи, за да помислят хората, че и те принадлежат към съдийската аристокрация, тук често се виждат търпеливи млади хора, застанали в обожание пред адвокатите, стърчащи с часове за едно-единствено дело, оставено за най-накрая, което би могло да мине по-рано, ако адвокатите на първите дела пожелаят да изчакат. Интересно би било да се нарисува картината на различията, съществуващи между всички тези хора в черни тоги, които се разхождат в огромната зала по трима, понякога по четирима, чиито разговори са като бръмчене в тази така сполучливо наречена чакалня, защото ходенето изхабява адвокатите също така, както и прекаленото говорене; такава картина обаче ще намери място за проучване, посветено на парижките адвокати. Азѝ разчиташе на шляещите се в Палатата, тя се смееше в себе си на някои шеги, които бе дочула, и най-после успя да привлече вниманието на Масол — млад стажант, зает повече с четене на „Газет де Трибюно“, отколкото с клиентелата си; той предложи засмяно услугите си на тази тъй приятно парфюмирана и тъй богато облечена жена.

Азѝ обясни с тъничък глезен глас на любезния господин, че е дошла по призовка на един следовател, господин Камюзю…

— А! За делото „Рюбампре“…

Делото си имаше вече име!

— О, тя не е за мене, а за камериерката, едно момиче на име Йороп, което стоя при мен едно денонощие и избяга, като видя, че портиерът ми носи тази обгербвана хартия.