Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Какво усърдие! — усмихна се съдията.
— О! Защото, ако това е той, ще видите едно страшно хоро на двора, стига само да има бивши каторжници.
— А защо?
— Тромп-ла-Мор е излапал чорбата и знам, че те са се заклели да свършат с него.
Те означаваше каторжниците, чиито пари, поверявани от двадесет години на Тромп-ла-Мор, бяха изхарчени, както знаем, за Люсиен.
— Бихте ли могли да намерите свидетели на последното му арестуване?
— Дайте ми две призовки за свидетели и ще ви ги доведа още днес.
— Кокар — каза съдията, като сваляше ръкавиците си и поставяше бастуна и шапката си в един ъгъл, — попълнете две призовки по данни на господина.
Той се погледна в огледалото на камината, на чиято поставка имаше вместо часовник леген и кана с вода. От едната страна — гарафа с вода и чаша, от другата — лампа. Съдията позвъни. След няколко минути влезе разсилният.
— Има ли вече хора да чакат за мене? — запита той разсилния, чиято работа се състоеше да приема свидетели, да проверява призовките им и да ги подрежда според часа на пристигането им.
— Да, господине.
— Вземете имената на хората и ми ги донесете.
Тъй като скъпят времето си, следователите понякога са принудени да водят по няколко следствия едновременно. Това е обяснението за дългото чакане на някои свидетели в помещението, където стоят разсилните и където отекват звънците на следователите.
— След това — продължи Камюзо — ще ми доведете абат Карлос Ерера.
— А! Сега за испанец ли се представя? Казаха ми, че се представял за свещеник. О, това е старият номер на Колен, господин Камюзо! — възкликна началникът на обществената безопасност.
— Няма нищо ново — отвърна Камюзо.
И подписа две от онези противни призовки, от които всички се боят, дори най-невинните свидетели, когато биват призовани от Темида със заплахата за тежки наказания в случай на неподчинение.
Поставеният сам в килия Жак Колен раздвижва целия свят
По това време Жак Колен бе вече завършил преди около половин час дълбоките си размисли и бе застанал на бойна нога. Нищо не е в състояние по-добре да обрисува този разбунтуван срещу законите човек от народа, както няколкото реда, които той написа на омазнените листчета.
Първото бе написано на установения между него и Азѝ език — жаргон от аргото, цифри, съответствуващи на мисълта му — и смисълът му бе следният:
„Върви при херцогиня дьо Мофриньоз или при госпожа дьо Серизи, нека едната или другата да види Люсиен, преди да бъде разпитан, и да му предаде тук приложеното листче. Също така трябва да се намерят Йороп и Пакар, нека тия двама хайдуци да бъдат на мое разположение, готови да играят ролята, която ще им посоча.
Изтичай при Растиняк и му кажи от името на оня, когото бе срещнал на бала в Операта, да отиде и да даде показания в смисъл, че абат Карлос Ерера ни най-малко не прилича на Жак Колен, арестуван при госпожа Воке.
Същото да се изиска и от доктор Бианшон.
И двете жени на Люсиен да действуват в тази насока.“
На листчето, поставено вътре, бе написано на правилен френски език:
„Люсиен, нищо не признавай за мене. За теб трябва да си остана абат Карлос Ерера. Това не само ще ти послужи за оправдание, потърпи още малко и ще имаш седем милиона и неопетнена чест.“
Тези две листчета бяха залепени от страната на писаното, така че да изглеждат част от същата хартия, и навити с особеното майсторство на каторжници, мечтали да излязат на свобода. Цялото заприлича по форма и съдържание на мръсно топче, голямо колкото восъчните топчета, слагани от пестеливите жени на иглите със счупени уши.
„Ако аз отида пръв на разпит, спасени сме; ако отиде малкият, всичко е загубено“ — каза си той и зачака.
Това бяха мигове на такова напрежение, че лицето на този тъй силен мъж се покри с белезникава пот. Той ставаше прозорлив в областта на престъплението, както Молиер — в областта на драматическото творчество, Кювие — в областта на изчезналите растителни видове. Гениалността във всяка област е интуиция. Забележителни творби, стоящи по-ниско от това явление, се дължат на дарование. В това се състои разликата между хората от едната категория и тези от другата. И престъпността има своите гении. Попадналият в безизходица Жак Колен намираше допирни точки с честолюбивата госпожа Камюзо и с госпожа дьо Серизи, чиято любов бе възкръснала под удара на ужасната катастрофа, в която потъваше Люсиен. Такова бе върховното усилие на човешкия ум против стоманената ризница на Темида.