Величие и падение на куртизанките

Следователят изпада в затруднение

Господин Камюзо, зет на един от разсилните в кралския кабинет и премного известен, за да е нужно да изясняваме кои са родствениците му и какво е общественото му положение, бе в този момент озадачен от повереното му следствие почти колкото Карлос Ерера. Бивш председател на провинциален съд, той бе доведем оттам и назначен на поста съдия в Париж (една от най-видните служби в съдопроизводството) благодарение на покровителството на известната херцогиня дьо Мофриньоз, чийто съпруг — възпитан заедно с престолонаследника и полковник в един от кавалерийските полкове на кралската гвардия — бе много добре поставен пред краля, така както тя — пред кралската сестра. За една съвсем дребна, но съществена услуга, направена на херцогинята, по повод тъжбата за фалшификация, подадена от един банкер от Алансои срещу младия граф д’Егриньон (виж „Сцени от живота в провинцията“ — „Музей за антикварни вещи“), той бе станал от обикновен провинциален съдия — председател на съд, а от председател на съд — съдия-следовател в Париж. Той заседаваше вече осемнадесет месеца в най-важната съдебна инстанция в кралството и бе успял, по препоръка на херцогиня дьо Мофриньоз, да се наложи на вниманието на друга, също така влиятелна дама, маркиза д’Еспар; но там се бе провалил. (Виж „Поставяне под настойничество“.) Както видяхме в началото на нашия разказ, за да отмъсти на госпожа д’Еспар, която бе пожелала да постави съпруга си под опекунство, Люсиен бе успял да установи истината пред главния прокурор и граф дьо Серизи. А когато тези две влиятелни личности се присъединиха към приятелите на маркиз д’Еспар, неговата жена можа да избегне порицанието на съда само благодарение на снизходителността на съпруга си. Предната вечер, научавайки за арестуването на Люсиен, маркиза д’Еспар бе изпратила девера си, кавалер д’Еспар, при госпожа Камюзо. Госпожа Камюзо бе направила начаса посещение на известната маркиза и щом се върна в къщи — точно по време на вечеря, — дръпна мъжа си в спалнята.