Величие и падение на куртизанките

Веднага след това Азѝ нае на площада пред кметството един файтон и каза на кочияша:

— В Тампл, и по-бързо! Ще намажеш!

Жена, облечена като Азѝ, можеше да се промъкне, без да предизвика и най-малкото любопитство в просторните хали, където се трупат всички дрипльовци на Париж, където гъмжи от хиляди амбулантни търговци и дрънкат двеста продавачки. Двамата арестувани едва бяха свършили записването си в канцеларията на затвора, а Азѝ се преобличаше в някакъв малък, влажен и нисък мецанин над едно отвратително дюкянче, където се продаваха всякакви парчета плат, откраднати от шивачи и шивачки; магазинчето държеше една възрастна госпожица, наричана Ромет, галено от Жеромет. За търговките на облекло и тоалетни принадлежности Ромет бе онова, което те пък от своя страна бяха за изпадналите в беда жени от доброто общество, тоест лихварка със сто процента лихва.

— Здравей, дъще! — каза Азѝ. — Трябва да ме издокараш. Нужно е да изглеждам като баронеса от квартал Сен-Жермен. И тая работа да стане бързо — добави тя, — защото се пека на истински огън! Знаеш какви рокли ми отиват. Дай тук бурканчето с червило и ми намери дантели, ама да са чудо! Дай ми и най-лъскавите дрънкулки… Изпрати малката да потърси файтон в нека му каже да спре на задната врата.

— Да, госпожо — отговори старата мома послушно и услужливо, като слугиня пред господарката си.

Ако някой присъствуваше на тази сцена, той щеше лесно да види, че жената, криеща се под името Азѝ, си е в своя дом.

— Предлагат ми диаманти — каза Ромет, докато вчесваше Азѝ.

— Крадени ли са?…

— Така мисля.

— Не, каквато и печалба да имаме, ще трябва да се лишим от тях, детето ми; за известно време трябва да се пазим от любопитните.

Сега вече става ясно как Азѝ се намери в чакалнята на Съдебната палата с призовка в ръка, като караше да я упътват по коридорите и стълбите към кабинетите на следователите, и питаше за господин Камюзо около четвърт час преди неговото пристигане.