Господарят на войната

Християните мразеха песента на Талиезин. Те създадоха свои собствени песни, в които Тюдрик разгромяваше саксите. Християнските песни твърдяха, че Всемогъщия Господ Бог чул молитвите на Тюдрик и довел небесните ангели на бойното поле и там с огнени мечове те се сражавали с презрените сакси. В техните песни изобщо не се споменаваше за Артур, всъщност според тях езичниците не бяха допринесли с нищо за победата а и до днес има хора, които твърдят, че Артур дори не е бил при Минид Бадън. Една християнска песен приписва на Мюриг смъртта на Аел, а Мюриг изобщо не беше при Минид Бадън, а си стоеше вкъщи, в Гуент. След битката Мюриг отново зае престола, а Тюдрик се върна в своя манастир, където бе обявен за светец от гуентските епископи.

Артур бе твърде зает през онова лято, за да се занимава с песни и светци. В седмиците след битката ние отвоювахме огромна част от Лоегир, макар да не можахме да я превземем цялата, защото в Британия останаха множество сакси. Колкото по на изток отивахме, толкова по-силна съпротива ни оказваха, но до есента врагът бе изтласкан в границите на една територия, заемаща само половината от страната, управлявана преди от тях. Тази година Сердик дори бе принуден да ни плати данък, и обеща да плаща така през следващите десет години, но така и не изпълни обещанието си. Вместо това, приветстваше всяка лодка, пристигнала отвъд морето и бавно възстановяваше разбитата си войска.

Кралството на Аел бе разделено. Южната част отиде отново в ръцете на Сердик, а северната се разпадна на три-четири малки кралства, които понасяха безмилостните рейдове на бойни отряди от Елмет, Поуис и Гуент. Хиляди сакси попаднаха под управлението на бритите, всъщност всички новозавоювани източни земи на Думнония бяха заселени със сакси. Артур искаше да заселим отново брити там, но нямаше много желаещи, така че саксите си останаха по селата, обработваха земята и мечтаеха за деня, в който техните крале ще се върнат. Сеграмор стана действителният владетел на новозавладяните земи. Сакските старейшини знаеха, че техен крал е Мордред, но в първите години след битката при Минид Бадън плащаха такси и данъци именно на Сеграмор, и именно неговото грубо черно знаме се вееше над стария речен брод при Понтес, където бяха настанени воините, отговорни за мира в този район.

Артур бе начело на кампанията за отвоюване на откраднатата земя, но щом разположихме нашите гарнизони там и саксите се съгласиха с новите граници, той напусна Думнония. До последния миг някои от нас се надяваха, че той че наруши обещанието дадено на Мюриг и на Тюдрик, но Артур нямаше желание да остава. Никога не се е стремял към властта. Беше я поел във време, когато на престола в Думнония седна невръстен крал и съперничеството между двадесетина амбициозни военачалници заплашваше да потопи страната в безредици, но през всичките последвали години Артур винаги си е мечтал за по-прост живот и щом саксите бяха разбити, той се почувства свободен да превърне мечтата си в действителност. Аз го помолих да размисли отново, но той поклати глава.