Господарят на войната

— Имате ли новини от него, господарю? — с нетърпение запитах аз.

— Никакви. Надявах се ти да ми кажеш нещо.

— Само слухове — казах аз. Никой не бе виждал Мерлин от година. Той си бе тръгнал от Минид Бадън с пепелта на Гауейн, или поне с вързопче, съдържащо обгорените чупливи кости на Гауейн и пепел, който може да бе от мъртвия принц, а можеше и да е просто пепел от изгорели дърва, и от този ден никой не бе виждал Мерлин. Говореше се, че бил в Отвъдния свят, други разправяха, че бил в Ирландия или в западните планини, но никой не знаеше нищо със сигурност. Той ми беше казал, че отива да помогне на Нимю, но никой не знаеше и тя къде е.

Артур се изправи и изтупа тревата от панталоните си.

— Време е за вечеря — каза той. — Трябва да те предупредя, че Талиезин може да запее една крайно досадна песен за Минид Бадън. Нещо още по-лошо — тя още не е довършена! Талиезин непрекъснато добавя стихове. Гуинивиър ми разправя, че това било шедьовър, и аз предполагам, че е така, щом тя казва, но защо трябва да го изтърпявам този шедьовър всяка вечер?

Тогава за първи път чух Талиезин да пее и бях във възторг. По думите на Гуинивиър той като че ли сваляше тази музика от звездите, за да можем да я чуем ние на земята. Имаше удивително чист глас, и можеше да задържи един тон по-дълго от всеки друг менестрел, когото бях слушал. По-късно ми обясни, че се упражнява да диша, нещо което никога не бих се сетил, че трябва да се упражнява, но това означаваше, че той може да задържи постепенно заглъхващ тон с гласа си и в същото време да го моделира в изящен завършек с помощта на арфата, или пък можеше да направи така, че гласът му да отекне в стаята и стените да потреперят от победните му трели. Кълна се, че в онази лятна нощ в Иска той съживи отново цялата битка при Минид Бадън. Много пъти съм слушал Телиезин да пее и всеки път се изпълвам със същото удивление.

И въпреки всичко той бе скромен човек. Разбираше с каква сила бе надарен и се чувстваше добре с нея. Доставяше му удоволствие покровителството на Гуинивиър, защото тя бе щедра и оценяваше изкуството му, и му позволяваше от време на време да напуска двореца за цели седмици. Попитах го къде ходи при тези свои отсъствия и той ми обясни, че обича да посещава хълмовете и долините и да пее на хората.

— И не само да пея, но и да слушам. Обичам старите песни. Понякога хората си спомнят само откъси от тях и аз се опитвам да ги възстановя целите.

Било важно според него да се слушат песните на обикновените хора, защото така той научавал какво им харесва, но освен това Талиезин искаше да им пее и своите песни.

— Да забавляваш господари е лесно, защото те имат нужда от забавление — обясни ми той, — но земеделецът има нужда най-напред от сън, после от песни, и ако аз успея да го задържа буден, тогава знам, че съм създал хубава песен.