Господарят на войната

Силурия бе малко, бедно и пренебрегвано кралство. Последният крал от старата силурска династия бе Гундлеус, който умря в долината Лъг и после за крал бе провъзгласен Ланселот, но той не харесваше Силурия и с удоволствие я заряза заради по-богатия трон на белгийската страна. Останала без крал, Силурия бе разделена на две зависими кралства, подчинени на Гуент и Поуис. Кунеглас се бе нарекъл крал на Западна Силурия, а Мюриг се бе обявил за крал на Източна Силурия, но всъщност и двамата монарси не видяха особена полза от тази земя с нейните стръмни тесни долини, които се спускаха към морето от суровите северни планини. Кунеглас бе набирал копиеносци от тези долини, а Мюриг от Гуент дори това не бе правил — май единствената му грижа във връзка с тази страна бе да праща мисионери там. Един крал проявяваше някакъв интерес към Силурия и това беше Енгас Мак Ейрем, който нападаше долините за храна и роби, но иначе всички пренебрегваха Силурия. Старейшините там се боричкаха помежду си и с неохота плащаха данъците си на Гуент или на Поуис, но пристигането на Артур промени всичко. Независимо дали му харесваше или не, той стана най-важният жител на Силурия и оттам фактическият владетел на страната и въпреки твърденията, че се стреми да бъде частно лице, той не можа да устои на изкушението да използва копиеносците си, за да сложи край на разрушителните размирици между старейшините. Година след Минид Бадън, когато за първи път посетихме Артур и Гуинивиър в Иска, той скромно се наричаше Губернатор, римска титла, която му харесваше, защото нямаше нищо общо с кралската власт.

Иска бе красив град. Римляните най-напред направили там укрепление, което да охранява речния брод, но след като легионите им напреднали на запад и на север, вече нямали нужда от укреплението и превърнали Иска в място подобно на Акве Сулис: град, където римляните ходели да се забавляват. Имаше амфитеатър и макар, че в околностите не бликаха горещи извори, Иска все пак можеше да се похвали с шест бани, три двореца, а храмовете бяха толкова много — за всеки римски Бог по един. Градът бе вече доста западнал, но Артур възстановяваше съдебните зали и дворците и както винаги тази работа го правеше щастлив. Най-големият дворец, където бе живял Ланселот, бе даден на Кълхуч, който бе обявен за началник на охраната на Артур. Повечето телохранители също се бяха настанили в големия дворец заедно с Кълхуч. Вторият по големина дворец бе станал дом на Емрис, някога епископ на Думнония, а сега епископ на Иска.