Господарят на войната

Неговите „военни ангажименти“ бяха дребни. Черните щитове на Енгас продължаваха да нападат Силурия, прекосявайки западната граница и Артур бе разположил малки погранични отряди да спират тази рейдове. Той не се гневеше на Енгас, когото всъщност смяташе за приятел, но знаеше, че Енгас не може да устои на изкушението да напада за храна, както кучето не може да не се почеше, ако го хапят бълхи. Северната граница на Силурия създаваше повече проблеми, защото тя разделяше страната от Поуис, а в Поуис след смъртта на Кунеглас бе настъпил истински хаос. Пердел, синът на Кунеглас, бе провъзгласен за крал, но поне половин дузина силни старейшини смятаха, че имат повече права над короната от Пердел — или поне вярваха, че имат достатъчно сила да си вземат короната — и така някога могъщото кралство Поуис се превърна в страна на братоубийствени размирици. Гуинед, обеднялото кралство на север от Поуис, нарушаваше границата, когато си пожелаеше, малки войски се биеха помежду си, сключваха нетрайни съюзи, пак враждуваха, избиваха един други семействата си и щом изпаднеха в смъртна опасност се оттегляха в планините. Копиеносците, останали верни на Пердел, бяха достатъчни, за да не позволят на претендентите да го свалят от престола, но не и да разгромят размирните старейшини.

— Мисля, че ще трябва да се намесим — каза ми Артур.

— Ние ли, господарю?

— Мюриг и аз. О, знам, че той ненавижда войната, но рано или късно някои от мисионерите му ще бъде убит в Поуис и аз подозирам, че това ще го убеди да изпрати копиеносци в подкрепа на Пердел. Разбира се, ако Пердел се съгласи Поуис да приеме християнството, а той без съмнение ще се съгласи, ако това би му помогнало да си възвърне кралството. А ако Мюриг влезе във война, той вероятно ще ме помоли и аз да се намеся. Би предпочел, разбира се, да избият моите хора, вместо неговите.

— Под християнско знаме ли? — попитах кисело аз.

— Съмнявам се, че би приел друго — спокойно отговори Артур. — Превърнах се в негов бирник в Силурия, защо да не стана и негов военачалник в Поуис? — Артур се усмихна криво пред тази възможност, после ме погледна глуповато. — Има още една причина Гуидър и Моруена да сключат християнски брак — каза ми той след малко.

— И каква е тя? — насърчих го аз, защото очевидно тази причина го смущаваше.

— Да предположим, че Мордред и Арганте останат бездетни, какво ще стане тогава? — попита ме той.

Не отговорих веднага. Гуинивиър бе споменала тази възможност, когато говорихме с нея в Акве Сулис, но на мен ми се струваше невероятно. И споделих мнението си с Артур.

— Но ако все пак не им се родят деца — настоя той, — кой ще има най-голямо право над трона на Думнония?

— Ти, разбира се — убедено заявих аз. Артур бе син на Утър, макар и да бе незаконно роден, а други синове, които да претендират за трона, нямаше.