Засенчено слънце [bg]

Ванахомен се настани върху възглавница срещу него с невесела усмивка на лицето.

- Не е зле. Съвсем неотдавна само една четвърт ме боготвореше. А ти от коя половина си, между другото?

- Ще преценя, когато видя лицето на жената. Вярвам, че е останала доволна?

За банбарци бе нещо като неписан закон да се хвалят помежду си със сексуалните си завоевания. Мъжете разправяха небивалици за покорени недостъпни жени и невъзможни за изпълнение пози, докато жените - според дочути от него слухове - си водеха таен списък за облози, свързани с уменията на всички мъже от племето в това поприще. Но макар Ванахомен да имаше немалък принос в този своеобразен фолклор - отчасти правдоподобен, а в повечето случаи не, както и трябва да бъде в тази област - сега не му се говореше за прекараното в компанията на Ханани време. Тук имаше нещо деликатно, едва ли не свято - също като самата жрица. Още не можеше да определи какво да изпитва към нея и случилото се.

- Бих казал, че е - отвърна той, като се постара да изглежда равнодушен. - Но как да е сигурен човек при жените? Мисля, че мъката и бе облекчена донякъде. Във всеки случай достатъчно, за да не се самоубие или побърка.

Унте сподави една прозявка и смръщи вежди.

- Имаше ли такава опасност наистина?

- Снощи ли? Богове, ами да! И трябва да се следи изкъсо още известно време. - Посегна да си налее чай. - Моите сънародници не се справят особено успешно с болката.

- Е, поне си и доставил удоволствие. Макар че сега се притеснявам да не ни се разсърдят нейните приятелчета, ония жреци с каменни физиономии, дето избиват народа нощем.

- Те ще се разсърдят на мен. Не се съмнявай. - Чаят бе отвратителен на вкус, но съдържаше много силно лекарство. Той направи кисела физиономия и се насили да го погълне. - Но всъщност ще обвинят нея, не мен.

- Сигурно ще рекат, че си я прелъстил.

- Жреците могат да бъдат уличени в много неща, но не са лъжци. Ако я питат, тя ще им каже, че сама е помолила за услугите ми. - Въздъхна и пресуши чашата. - Не знам какво ще и сторят при това положение.

- Добре. - Унте седна, като изкриви лице и се хвана за главата, явно от силна болка. - При всички случаи това ще става след сражението.

Посегнал отново към каната, Ванахомен замръзна и го погледна като ударен от гръм.

- Гласуването? Ама аз мислех…

- Единственият възможен противник на идеята бе Ас-ниф от Мадоба, но той остана дълбоко впечатлен от теб след смъртта на Лечителя оня ден. Снощи каза, че смята да те подкрепи. Останалите са на същото мнение. Дори Таджед - макар той да няма избор. - Унте се усмихна тънко. - Така че вместо да устройваме специална церемония, приехме всичко това за гласуване. Вождовете ще уведомят своите военни предводители още тази сутрин. Дадена ти е титлата пълководец. - Унте добави с усмивка: - Първата от поколения насам.

Ванахомен затвори очи и промърмори кратка благодарствена молитва към Хананджа, а после си пое дълбоко дъх, усетил първия гъдел на кръвта от предстоящата битка.

- Значи утре тръгваме - каза той. - Нареди, моля те, да приготвят храна за всички воини, както и фураж за конете. Аз ще проведа следобед съвещание с военните предводители. Изпрати вестоносец - ще ни трябват три денонощия усилен преход, за да стигнем мястото за среща с гуджаарейските войници.

Унте вдигна вежди развеселен, макар да кимаше в съгласие с всяко от исканията на Ванахомен.

- Храната е вече приготвена, разбира се, след като почти сигурно очаквахме това. Фуражът и конете - също. Останалото може да се уреди в движение. Но трябва да внимаваш, нали, Вана - не искам да се пропилеят цели десет години.

Ванахомен се усмихна и коленичи в краката на племенния вожд.

- Казах ли ти, че ще те направя крал сред кралете? Гуджааре ще стане отново моя и аз ще покажа пред всички силата на Банбара, още преди това да се случи. Ще се гордееш с мен.

Унте се засмя, протегна ръка и стисна рамото му. След това се надигна и - за голяма изненада на Ванахомен - го целуна по челото.

- Ние вече сме горди - каза той.