Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
Тази добре преценена и тактична маневра от страна на Магуа веднага даде резултат. Сериозността на делаварците отстъпи място на едно по-сърдечно чувство. Това можеше да се каже най-вече за домакина, който, след като с особено доволство погледа няколко минути щедрия дял от плячката, заговори със силно натъртване на думите:
— Моят брат е мъдър вожд. Той е добре дошъл.
— Хуроните обичат своите приятели делаварците — отвърна Магуа. — А и защо да не бъде така? Едно и също слънце ги гори, а след смъртта си праведните им мъже ще ходят на лов из едни и същи земи. Червенокожите трябва да бъдат приятели и да гледат с отворени очи белите хора. Не е ли подушил моят брат шпиони в гората?
Делаварецът, чието име можеше да се преведе с израза „Коравото сърце“, сега пропусна да прояви онази упоритост на характера си, която навярно му бе спечелила това многозначително название. Лицето му загуби строгия си вид и сега той благоволи да отговори по-пряко:
— Около стана ми са стъпвали чужди мокасини. Проследили са ги до моите колиби.
— Изпъди ли моят брат кучетата? — запита Магуа, без да намекне за предишните извъртания на вожда.
— Не трябва да се постъпва така. Чужденецът е винаги добре дошъл при децата на Ленапе.
— Чужденецът, но не и шпионинът.
— Нима ингизите ще изпратят жените си като шпиони? Не каза ли хуронският вожд, че в битката той е пленил и жени?
— Той не излъга. Ингизите изпратиха свои разузнавачи. Те бяха и в моите вигвами, но не намериха никой, който да ги посрещне благосклонно. След това избягаха при делаварците — защото, казват си те, делаварците са наши приятели, те отвърнаха сърцето си от своя канадски баща.
Този укор удари точно където трябваше. В едно по-цивилизовано общество Магуа можеше да си спечели славата на изкусен дипломат. Самите делаварци добре съзнаваха, че със своето неотдавнашно дезертьорство си бяха навлекли укорите на френските си съюзници и сега Магуа ги накара да почувствуват, че бъдещите им действия щяха да бъдат гледани с подозрение и недоверие. Нямаше нужда от дълбоко познаване на закона за причините и следствията, за да се предвиди, че подобно положение на нещата можеше да се окаже твърде неблагоприятно за бъдещите им начинания. Далечните им села, ловните им земи и стотици техни жени и деца заедно с голяма част от бойните им сили се намираха в границите на френските владения. Ето защо тези тревожни думи бяха посрещнати — както и целеше Магуа — с явно недоволство, ако не и със страх.
— Нека моят баща погледне лицето ми — каза Коравото сърце. — Той не ще види никаква промяна. Вярно, моите млади мъже не тръгнаха по пътеката на войната. Те тъгуваха, че не трябва да сторят това. Но те обичат и почитат великия бял вожд.
— Ще мисли ли той така, когато чуе, че най-големият му враг се намира в лагера на децата му; когато му кажат, че един свиреп ингизин пуши край огъня ви; когато разбере, че бледоликият, който е убил толкова негови приятели, се движи свободно между делаварците? Ха, моят велик канадски баща не е глупав!
— Къде е ингизинът, от когото делаварците се боят? — запита другият. — Кой е убил младите воини? Кой е смъртният враг на моя велик баща?
— Дългата карабина.
Делаварците се стреснаха, като чуха това добре познато име, и учудването им ги издаде; сега те за първи път научаваха, че човекът, който беше тъй добре известен между индианските съюзници на Франция, се намира в тяхна власт.
— Какво иска да каже с това моят брат? — запита Коравото сърце с глас, в който прозвуча смайване, несъотвествуващо на обичайната сдържаност на племето му.
— Един хурон никога не лъже — отвърна хладно Магуа като облегна глава на стената на колибата и дръпна леката си дреха върху почернелите си гърди. — Нека делаварците преброят пленниците си — те ще намерят един, чиято кожа не е нито бяла, нито червена.
Последва дълго мълчание; всички се замислиха. Вождът се отдели с другарите си на съвещание, като изпрати да повика и някои други от по-видните мъже на племето. Докато воините влизаха един подир друг, всеки на свой ред научаваше важната новина, съобщена току-що от Магуа. Всички я посрещнаха с учудване и с обичайното си ниско гърлено възклицание. Вестта се понесе от уста на уста, докато най-после целият лагер бе обхванат от силно вълнение. Жените оставяха работата си, за да уловят някоя и друга дума, непредпазливо изречена от воините, събрали се на съвещание. Момчетата напускаха игрите, вмъкваха се безстрашно между бащите си и ги поглеждаха удивено и любопитно, когато чуваха кратките възклицания, с които те свободно изразяваха учудването си от дързостта на омразния им враг. Всички изоставиха работата си и прекъснаха всякакви занимания, за да проявят открито чувствата си по свойствения за племето начин.