Последният мохикан

Но докато правеше тази привидна жертва заради общите интереси, Магуа никога не изпускаше личните си цели. Те бяха осуетени от непредвидените случки, вследствие на които всичките му пленници се изплъзнаха от властта му. И сега той се виждаше принуден да проси услуги от тези, на които доскоро от тактически съображения сам правеше услуги.

Някои от вождовете предложиха хитри и коварни планове, с цел да изненадат делаварците и завземат лагера им, като едновременно с това си възвърнат и пленниците. Защото всички бяха съгласни, че честта им, интересите им, а също покоят и щастието на умрелите им съплеменници най-наложително искат от тях бързо да намерят жертви, върху които да излеят отмъщението си. Но Магуа успя без голяма трудност да се противопостави на тези тъй опасни и със съмнителен изход планове. С присъщото си умение той разкри тяхната рискованост и несъстоятелност. Като изтъкна противни на техните доводи, той се осмели да изложи собствените си планове.

Първото нещо, което направи, бе да поласкае самолюбието на слушателите си — способ, който винаги успява да привлече вниманието. След като изброи отделните случаи, при които хуроните бяха проявили своята смелост и мъжественост, за да отплатят за нанесените им обиди, той се отклони и започна да възхвалява мъдростта. Обрисува я като добродетел, която отличава бобъра от другите животни, хората от зверовете и най-после по-специално хуроните от останалото човечество. След като достатъчно възвеличи благоразумието, той се впусна да им покаже по какъв начин то може да се приложи към сегашното положение, в което се намираше племето им. От една страна, каза той, е техният бледолик баща, владетелят на Канада, който бе погледнал с недобро око на своите деца, понеже те тъй много бяха окървавили томахавките си; от друга — едно племе, многочислено като тяхното, което говори различен език, има различни интереси, не ги обича и което с удоволствие би се възползувало от всеки повод, за да ги постави в немилост пред великия бял вожд. След това заговори за нуждите им; за даровете, които те имат право да очакват за миналите си заслуги; за голямото разстояние, което ги отделя от собствените им ловни земи и родни села, а също и за необходимостта да се осланят повече на благоразумието, отколкото на поривите си при тези тъй критични обстоятелства. Когато разбра, че по-старите мъже одобряват умереността му, а мнозина от по-буйните и по-известни воини слушат тези разумни планове със смръщени лица, той ловко ги върна пак към темата, която най-много обичаха. Заговори им открито за тяхната мъдрост и смело заяви, че тя ще им донесе пълна и окончателна победа над враговете. Загатна им, че ако са достатъчно предпазливи, успехите им ще се увеличат и те ще унищожат всички, които племето им има основание да мрази. Накратко, той така съчета войнствеността с лукавството, очевидното с неясното, че задоволи склонностите и на двете групи слушатели, като събуди надеждите и на едните, и на другите; а всъщност никой от присъствуващите не можеше да каже, че е разбрал напълно намеренията му.