Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Дайте ни оръжие — отвърна високомерно младият човек — и ни оставете да отидем в онази гора. Делата ни ще заговорят вместо нас!
— Този е воинът, чието име проглушава ушите ни! — отвърна вождът, поглеждайки Хейуърд с особено любопитство, което човек, изглежда, не може да не прояви, когато за пръв път види някого, комуто заслугата или случайността, добродетелта или престъплението са помогнали да придобие известност.
— Какво доведе бледоликия човек в стана на делаварците?
— Нуждата. Дойдох да потърся храна, подслон и приятели.
— Това не е вярно. Горите са пълни с дивеч. Воинът не се нуждае от друг подслон освен този, който му дава безоблачното небе. А при това делаварците са врагове, а не приятели на ингизите. Стига! Само устата ти говореше, а сърцето ти мълчеше.
Дънкън се посмути и като не знаеше какво да отговори, замълча; но разузнавачът, който слушаше внимателно всичко, сега пристъпи смело напред.
— Ако не отговорих на името Дългата карабина, сторих това не от срам, нито от страх — каза той, — тъй като нито едното, нито другото е свойствено на честния човек. Но аз не признавам правото на мингозците да ми дават някакъв си прякор, когато всъщност собствените ми приятели познават по-добре качествата ми; още повече, че даденото ми от тях име не отговаря на истината, защото „Еленоубиеца“ е ловна пушка, а не карабина. И тъй, аз съм този, когото родителите му са нарекли Натанаил, а делаварците, които живеят край собствената си река, ласкателно са назовали Ястребово око и когото ирокезите са си позволили да нарекат Дългата карабина, без да са получили право от този, който в случая е най-много засегнат.
Очите на всички присъствуващи, които досега важно оглеждаха външността на Дънкън, изведнъж се приковаха в изправената желязна фигура на този нов претендент за знаменитото име. Нямаше нищо чудно, че се бяха явили двама души, които искаха да си присвоят тази голяма чест, защото самозванците не бяха нещо непознато за туземците, макар че между тях такива се срещаха рядко. Но за строгите и справедливи делаварци беше много важно да не стане някаква грешка по този въпрос. Някои от по-старите мъже се отделиха да се съвещават и изглежда, решиха да поразпитат своя гост — хурона.
— Моят брат казва, че в стана ми е допълзяла змия — обърна се вождът към Магуа. — Коя е тя?
Хуронът посочи към разузнавача.
— Ще повярва ли един мъдър делаварец на виенето на един вълк? — възкликна Дънкън, още по-дълбоко уверен в злите намерения на стария си враг. — Кучето никога не лъже, но нима някой е чул вълкът да казва истината.
Очите на Магуа светнаха от злоба, но като се сети внезапно колко бе необходимо да запази присъствие на духа, той се извърна настрани с мълчаливо презрение, напълно уверен, че мъдроста на индианците ще разкрие истината при този спор. Той не се измами; след още едно кратко съвещание хитрият делаварец отново се обърна към него и с най-внимателни изрази обяви решението на вождовете.
— Моят брат бе наречен лъжец — каза той — и приятелите му се ядосаха. Сега те ще покажат, че той казва истината. Дайте пушки на затворниците и нека те докажат кой е Дългата карабина.
Магуа се престори, че приема това предложение като ласкателство, макар много добре да знаеше, че то бе продиктувано от недоверието им към него. Той направи знак, че е съгласен, напълно сигурен, че истинността на думите му ще се докаже от такъв ловък стрелец като разузнавача.
Веднага дадоха пушки на двамата приятелисъперници и ги накараха над главите на множеството да се прицелят в пръстен съд, който случайно се намираше на един дънер на около петдесет ярда от мястото, където бяха застанали.
Хейуърд се усмихна сам на себе си при мисълта, че ще се състезава с разузнавача, но реши да продължи играта, докато разбере истинските намерения на Магуа. Като вдигна най-внимателно пушката си, той се прицели три пъти и стреля. Куршумът одраска дървото на няколко инча от съда. Общото одобрително възклицание показа, че всички сметнаха изстрела като доказателство за умението му да си служи с пушката. Дори Ястребово око кимна с глава, сякаш искаше да каже, че резултатът беше по-добър, отколкото е очаквал. Но вместо да прояви желание да се състезава с успелия стрелец, в продължение на една минута той стоя облегнат на пушката си като човек, който напълно е потънал в мислите си. Единият от младите индианци, които им бяха дали оръжието, го събуди от тази му унесеност, като го бутна по рамото и каза на крайно развален английски език.