Последният мохикан

ГЛАВА XXVIII

Племето или по-право полуплемето на делаварците, което тъй често споменаваме и чийто сегашен стан се намираше близо до временното селище на хуроните, можеше да събере приблизително толкова воини, колкото бяха и тези на хуроните. И те, както хуроните, последваха Монкалм в територията на английската корона и предприеха дълбоки набези в ловните предели на мохоките, при все че с характерната сдържаност на туземците отказаха помощта си, когато от нея имаше най-голяма нужда. Французите си обясняваха това неочаквано дезертьорство от страна на съюзниците си по няколко начина. Но според преобладаващото мнение те бяха постъпили така от уважение към стария договор, който едно време бе предоставил военна защита на шестте племена, и сега не изпитваха никаква охота да се бият срещу бившите си господари. Задоволиха се да заявят на Монкалм чрез пратениците му, със свойствената си индианска лаконичност, че томахавките им са се притъпили и че им е нужно време, за да ги наострят.

Тактичният командир на французите реши, че е по-разумно да има един бездеен приятел, отколкото чрез неуместна строгост да го превърне в открит враг.

Сутринта, когато Магуа поведе мълчаливия си отряд от селището на бобрите към гората, както вече описахме това, слънцето се издигна над делаварския стан и завари хората усърдно отдадени на дневните си задължения. Жените тичаха от колиба в колиба, като някои приготовляваха сутрешното ядене, другите се бяха заели с домакинска работа, а повечето се поспираха, за да разменят шепнешком по някое изречение с приятелките си. Воините се бяха разположили на групи и повече размишляваха, отколкото разговаряха, а когато изричаха по някоя и друга дума, вършеха това като хора, които добре претеглят мненията си. Между колибите се виждаха ловните им съоръжения, обаче никой не тръгваше на лов. Тук-там някои от воините, разглеждаха оръжията си с внимание, каквото рядко им отдаваха, когато не очакваха да се сблъскат с друг неприятел освен с горските зверове. От време на време очите на цялата група се отправяха в един и същи миг към една голяма и тиха колиба в центъра на селото, сякаш в нея се намираше предметът на общите им мисли.