Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Пристигнал е — повтори Магуа и сведе глава с тържественост на източен владетел.
Вождът протегна ръка и като хвана китката на другия, отново размениха приятелски поздрави. Тогава делаварецът покани гостенина в своята колиба, за да раздели с него сутрешната си закуска. Поканата бе приета. Двамата воини, придружени от трима-четирима от по-старите мъже, се отдалечиха спокойно, като оставиха съплеменниците си разкъсвани от желание да узнаят причините на това тъй необикновено посещение; обаче никой от тях не прояви ни най-малко нетърпение с движение или дума.
Разговорът, който се поведе през кратката и оскъдна закуска, беше крайно предпазлив и се отнасяше изключително до лова, в който напоследък Магуа бе взел участие. Би било невъзможно и за най-изискано възпитания човек да се преструва по-умело от домакините, които показаха, че смятат посещението му за нещо обикновено, макар всеки от присъствуващите да съзнаваше много добре, че то положително беше свързано с някаква тайна цел, която навярно имаше значение и за тях. Когато задоволиха глада си и жените раздигнаха паниците и кратунките, събеседниците започнаха да се готвят за изкусно изпитание на хитростта си.
— Лицето на моя велик канадски баща отново ли се е обърнало към своите хуронски деца? — запита делаварският оратор.
— Та кога е било иначе? — отвърна Магуа. — Той нарича хората ми „най-любими“.
Делаварецът кимна важно, за да покаже, че приема за истина това, което всъщност знаеше, че е лъжа, и продължи:
— Томахавките на твоите млади воини бяха много червени!
— Така е, но сега те са лъскави и тъпи, защото ингизите са мъртви, а делаварците са наши съседи.
С едно движение на ръката другият показа, че потвърждава това миролюбиво изказване и продължи да мълчи. Тогава като че ли Магуа изведнъж се сети за нещо, което му бе напомнено от загатването за клането, и запита:
— Създава ли затворничката ми неприятности на моите братя?
— Тя е добре дошла сред нас.
— Пътеката между селото на хуроните и делаварците е къса и открита; ако създава неприятности на моя брат, нека той я изпрати при нашите индианки.
— Тя е добре Дошла сред нас — отвърна делаварският вожд още по-натъртено.
Магуа помълча известно време, привидно безразличен към отказа, с който отвърнаха на усилията му да си възвърне Кора.
— Моите млади воини оставят ли място и на делаварците да ходят на лов из планините? — запита най-после той.
— Ленапците са господари на собствените си хълмове — отвърна малко високомерно другият.
— Това е добре. Справедливостта управлява червенокожите! Защо трябва да наострят томахавките и да вадят ножовете си едни срещу други? Нима бледоликите не са по-многобройни от лястовиците през сезона на цветята?
— Така, така! — възкликнаха едновременно двама-трима от слушателите.
Преди да продължи, Магуа почака малко, за да могат думите му да смекчат делаварците.
— Не са ли стъпвали в гората чужди мокасини? Не са ли подушили моите братя следи от краката на бледолики мъже?
— Нека моят канадски баща дойде — отвърна уклончиво другият. — Децата му са готови да го посрещнат.
— Когато великият вожд отива при индианците, той прави това, за да изпуши лулата си в техните вигвами. Хуроните също казват, че той е добре дошъл между тях. Но ингизите имат дълги ръце и крака, които никога не се изморяват. На моите млади мъже им се сторило, че са видели следи от ингизи близо до селото! на делаварците!
— Те няма да заварят ленапците заспали.
— Много добре. Воин, чието око е отворено, вижда и неприятелите си — каза Магуа, като-още веднъж измести въпроса, когато видя, че му е невъзможно да надвие предпазливостта на събеседника си. — Аз донесох дарове за моя брат. Неговото племе не тръгна на война, защото сметна, че това не е добро, но приятелите им се сетиха за тях.
След като изказа по този начин великодушните си намерения, хитрият вожд стана и важно показа подаръците си пред смаяните очи на домакините. Това бяха главно дребни украшения без особена стойност, ограбени от убитите жени от Уилиам Хенри. При разпределянето на тези дреболии ловкият хурон прояви не по-малко хитрост, отколкото при избора им. Най-ценните от тях даде на двамата най-видни воини, единият от които беше домакинът, подаръците на по-нискостоящите той придружи с такива добре подбрани и подходящи комплименти, че никой нямаше повод да бъде недоволен. Накратко, при тази церемония полезното и ласкателното бяха съчетани тъй сполучливо, че дарителят веднага успя да прочете в очите на онези, към които се обръщаше, въздействието на щедростта, изкусно смесена с хвалебствието.