Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Чакам мнението ти — напомни му внимателно следящият го командир, когато прецени, че е дал достатъчно време да узрее някакво мнение дори у човек като Ричард Фид.
— Ще благоволи ли ваша милост да ми каже само кой ден от месеца сме днес, а също и кой ден от седмицата, ако това не ви затруднява твърде много?
И двата му въпроса получиха отговор.
— През първия ден след излизането ни от пристанището вятърът беше югоизточен, а после през нощта промени посоката си и задуха силно от северозапад и се задържа така около една седмица. След това цял един ден имаше пълно затишие, отникъде не подухваше ветрец; сетне пък попаднахме на пасатите, които оттогава са надвиснали над нас така неотлъчно, както корабен свещеник над купа пунш.
Тук морякът прекъсна монолога си, за да раздвижи пак тютюна, тъй като му беше невъзможно едновременно да дъвче и да говори.
— А какво мислиш за непознатия? — попита Корсарят малко нетърпеливо.
— Това положително не е църква, ваша милост — заяви Фид много решително.
— Развява ли сигнални флагове?
— Може и да сигнализира с флаговете си, но е нужен по-учен от Ричард Фид, за да разбере какво иска да каже. Доколкото виждам, той има три нови гротбомбрамсела, но никакви сигнални флагове.
— Щастливец е човекът, комуто принадлежи този прекрасен кораб. Мистър Уайлдър, вие също ли виждате въпросните платна?
— Вярно, има нещо, което може да се сметне за нови платна. Изглежда, че първоначално съм ги взел погрешно за сигнални флагове, понеже слънцето ги осветяваше най-силно.
— Значи не ни забелязват и можем спокойно да почакаме известно време, макар че имаме предимството да измерваме непознатия педя по педя, чак до новите платна на бомбрамстенгите!
Корсарят говореше с тон, в който иронията беше странно примесена с подозрение. Той махна нетърпеливо на моряците да напуснат юта. Когато останаха сами, се обърна към офицерите си, застанали в почтително мълчание, и продължи с тон, едновременно сериозен и помирителен.
— Господа — заговори той, — бездействието ни свърши, съдбата най-после ни отваря добра работа. Не мога да се произнеса дали корабът, който виждаме, е точно седемстотин и петдесет тона, но има нещо, което всеки моряк трябва да знае. По добре уравновесените му горни рей, по правилната им нагласа и по форсираните платна, които е вдигнал при тоя вятър, заключавам, че това е военен кораб. Има ли някой, който да е на друго мнение? Мистър Уайлдър, изкажете се!
— Според мен всичките ви доводи са правилни и съм съгласен с вас. Сянката на недоверие, която бе паднала върху челото на Корсаря през време на гореописаната сцена, се разсея малко, когато чу прямото и откровено признание на своя помощник.
— Значи смятате, че той развява боен флаг? Смелият ви отговор ми харесва. Тогава още един въпрос: да се бием ли с него?
На това запитване не беше лесно да се даде категоричен отговор. Всеки офицер се мъчеше да прочете в очите на другарите си тяхното мнение, ала командирът им реши да се обърне към всекиго поотделно.
— Е, Генерале, този въпрос, е тъкмо за умен човек като вас — подхвана той. — Дали да завържем бой с военния кораб, или да разперим криле и да отлетим?
— Моите юнаци не са обучени да отстъпват. Възложете им всякаква друга работа и съм готов да отговарям за тяхното прилежание.
— Но можем ли да рискуваме без причина?
— Испанците често пращат златото си в родината под защитата на корабни оръдия — забеляза един от младшите офицери, който рядко се осмеляваше да се излага на риск, който не му носи съответна облага.
— Можем да изпитаме непознатия; ако на него има и нещо друго освен оръдия, ще се издаде, като откаже да разговаря; ако ли пък е беден, ще се бие свирепо като гладен тигър.
— Има разум в съвета ти, Брейс, ще го вземем предвид. А сега, господа, вървете да си вършите работата. Докато се покаже целият му корпус, ще използваме този половин час да прегледаме такелажа си и да проверим оръдията. Тъй като още не е решено дали да се бием, правете, каквото имате да правите, но така, че да не се забелязва. А веднъж вземе ли се решение, връщане назад няма.