Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Не знам.
Тя отново огледа лицето и почувства, че й потичат сълзи.
— Моля ви, махнете скобата. От колко време е тук?
Сулавиер попита началника.
— Той казва, че Голдсмит е тук от шест часа при ниско ниво на наказание.
— Какво означава ниско ниво?
Сулавиер изглеждаше озадачен от този въпрос.
— Не съм сигурен, госпожице. Как измервате болката или страданието?
— Моля ви, махнете скобата. Това не е Голдсмит. Моля ви да ми повярвате.
Сулавиер отново напусна килията и обсъди това с началника за няколко безкрайни минути. Началникът свирна силно и каза нещо на някого в основния коридор.
Мери коленичи до дивана. Тя почувства, че е в присъствието на нещо едновременно ужасно и необяснимо защо свещено: човешко същество, което часове беше страдало под адската корона. Можеше ли самият Христос да страда повече? Колко други бяха страдали в този затвор, в другите затвори? Мери се протегна да докосне лицето на мъжа, сълзите се стичаха надолу по бузите й и капеха по белите чаршафи на дивана.
Затворникът имаше лека прилика с Голдсмит — същата възраст, може би няколко години по-млад, високи скули, голяма и добре оформена уста.
Една възрастна жена с бяла лабораторна престилка влезе в килията, внимателно бутна Мери настрани и отвори една малка вратичка на цилиндъра. Подсвирквайки си немелодично, жената поработи върху дигитален дисплей, отбеляза си нещо, сравни отчитанията и след това завъртя някакво черно копче в посока, обратна на часовниковата стрелка. Тя се изправи, клатейки глава, затвори леко вратичката и погледна объркано и очакващо към Сулавиер.
— Ще му е нужно време, за да се възстанови — каза тя. — Няколко часа. Ще му дам лекарства.
— Сигурна ли сте, че това не е Емануел Голдсмит? — попита Сулавиер, гледайки Мери ядосано.
— Убедена съм.
Мулатката би инжекция в ръката на затворника и се изправи. Чертите на мъжа не се отпуснаха. Лицето разкриваше повече болка, повече напрежение. Жената видя, че затворникът ще почне да се мята, отново се приближи и махна скобата от главата му.
— Той се нуждае от медицинска помощ — каза Мери. — Моля ви, изведете го оттук.
— За това ни трябва съдебно решение — отсече Сулавиер.
— А той законно ли е затворен тук? — попита Мери.
— Не знам — призна Сулавиер.
— Тогава в името на чисто човешкото благоразумие, изведете го от тази килия и го заведете на лекар.
Тя се втренчи в мулатката, която бързо погледна встрани и направи знак с три пръста през лявото си рамо.
— Истински лекар.
Сулавиер поклати глава и погледна към тавана.
— Това не е въпрос, с който да занимаваме полковник Сър.
Кожата му блестеше на жълтата светлина, въпреки че в килията и коридора не беше топло.
— Полковник Сър трябва да нареди освобождаването му.
На Мери й се крещеше.
— Вие измъчвате невинен човек. Обадете се на полковник Сър и веднага му кажете.
Сулавиер изглеждаше парализиран. Той упорито поклати глава.
— Трябва ни доказателство за твърдението ви — каза той.
— Той имаше ли документи? — попита Мери. Сулавиер предаде въпроса на началника, който красноречиво повдигна рамене — това не беше негова грижа.
Напрежението й нарастваше. Мери се опита да се успокои, представяйки си как танцува Танца на войната на слънчева поляна, далеч от всичко.
— По-добре сега да ме убиете — каза тихо тя, гледайки в очите на Сулавиер. След това посочи към затворника. — По-добре и него да убиете, защото това, което сте сторили тук, е много жестоко. Ако се върна жива в САЩ, разказът ми със сигурност ще навреди на полковник Сър, правителството му и Хиспаниола. Ако сте лоялен към водача и народа си, сега ще освободите този човек.
Раменете на Сулавиер се отпуснаха. Той избърса с ръка потното си лице. Огледа килията, очите му се спираха на подробностите, устните му се мърдаха като че тихо казваше молитва.
— Ще наредя преместването му. Лично ще се заема.
Мери кимна, очите й все още се впиваха в неговите.
— Благодаря — каза тя и се зачуди дали действията й не бяха обрекли самия Сулавиер на такава килия.
В главния коридор, следвайки мулатката и двамата пазачи, които носеха затворника на носилка, Мери се опита да овладее нервите, страха си, отвращението. Тя се разтрепера и трябваше да спре и да се облегне на стената. Ужасът й от адската корона не беше преминал. Сулавиер изчака няколко крачки след нея, взирайки се в отсрещната стена. Адамовата му ябълка се издигаше и се спускаше над бялата му колосана яка. Процесията пред тях продължи, без да се обръща.
— Всичко си има значение и място, госпожице — каза той.
— Как можеш да живееш тук като знаеш, че народът ти върши такива неща — попита Мери.