Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Джон не остана да види какво ще последва. Влетя в съблекалнята, грабна чантата си и беше отново навън след по-малко от половин минута.
Зейдист го чакаше.
— Хайде.
Джон последва брата до паркинга, като през цялото време се питаше
как да му благодари. Но ето че Зейдист спря пред автобуса и го бутна
бързо вътре. После се качи и той.
Всички момчета се свиха на седалките. Особено когато Зи извади
един от кинжалите си.
— Ще седнем тук — каза той и посочи с черното острие първата
седалка.
«Да, добре. Точно така. Тук е добре.»
Джон се притисна до прозореца, а Зейдист извади ябълка от джоба си
и се разположи удобно.
— Чакаме още един — каза той на шофьора. — И ще оставиш мен и
Джон последни.
Догенът зад кормилото се поклони.
— Разбира се, сър. Както желаете.
Леш се качи бавно по стъпалата на автобуса, червените отпечатъци от
пръсти личаха ясно по врата му. Препъна се и щеше да падне като видя
Зейдист.
— Губиш ми времето, момче — каза братът, докато плъзгаше ножа по
кората на ябълката. — Сядай.
Леш се подчини.
Автобусът потегли. Никой не промълви и дума. Не смееха да отворят
уста, особено когато плътните прегради на прозорците се спуснаха и те
всички останаха затворени заедно.
Зейдист обели ябълката на една дълга лента, стигаща чак до пода на
автобуса. Когато свърши, бодна едно парче с върха на ножа си и го
подаде на Джон. Той го взе с пръсти и отхапа. Зи отряза парче и за себе
си и го поднесе към устата си. И така, парченцата отиваха ту при единия, ту при другия, докато от ябълката не остана нищо, освен сърцевината.
Зейдист хвърли кората и остатъците в малкото кошче отстрани. После
изтри острието в черните си кожени панталони и започна да подхвърля
ножа във въздуха и да го хваща. И продължи да прави това, докато не
стигнаха в града. Когато спряха на първата спирка и преградите се
вдигнаха, настъпи дълго колебание. После две момчетата побързаха да
слязат.
Черните очи на Зейдист ги проследиха. Гледаше ги втренчено, сякаш
искаше да запомни лицата им. И през цялото време подхвърляше ножа
нагоре и надолу, острието му проблясваше и огромната му длан го
улавяше винаги за едно и също място на дръжката — дори когато гледаше
към момчетата.
Това се повтаряше на всяка спирка. И накрая двамата с Джон
останаха сами.
Преградата се спусна и Зейдист прибра ножа. После се премести на
срещуположната седалка, сви се до прозореца и затвори очи.
Джон беше сигурен, че не спи. Нищо не се промени в дишането и
тялото му. Просто не искаше да общува.
Джон извади бележника и химикалката си. Написа нещо грижливо и
четливо, после сгъна листа и го скри в дланта си. Трябваше да намери
начин да благодари. Макар че Зейдист не можеше да чете, пак трябваше
да му каже нещо.
Когато автобусът спря и преградата се вдигна, Джон остави късчето
хартия на седалката до Зи, без дори да се опита да му го даде. Слезе по
стъпалата и закрачи по тротоара, без да вдигне поглед. Но спря на
моравата пред входната врата и загледа как автобусът се отдалечава, а
снегът се сипеше по главата, раменете и чантата му.
Автобусът изчезна в задаващата се буря и той видя Зейдист, застанал
на шосето. Вдигна късчето хартия, като го държеше между палеца и
показалеца си, кимна веднъж и го прибра в джоба си, след което се
дематериализира.
Джон дълго гледа втренчено мястото, където бе стоял. Снежинките
бавно запълваха двете дупки в снега, направени от тежките му ботуши.
Вратата на гаража се отвори шумно зад него и «Рейндж Роувър»-ът
излезе на заден ход. Уелси свали прозореца. Беше облечена в черно яке за
ски, а червената й коса бе прибрана във висок кок. Отоплението на
автомобила работеше с пълна пара и ревеше почти толкова силно, колкото
и двигателят.
— Здравей, Джон — протегна ръка и той постави дланта си в нейната.
— Зейдист ли бе това?
Джон кимна.
— Какво правеше тук?
Той пусна чантата на земята и заговори с езика на знаците: «Пътува с
мен в автобуса дотук.» Уелси смръщи вежди.
— Бих искала да стоиш далеч от него, окей? Той не е подходяща
компания за теб в много отношения. Разбираш ли ме?
Всъщност Джон не бе много сигурен в това. Да, този воин беше
наистина страшен и странен, но очевидно не беше лош.
— Отивам да взема Сарел. Срещнахме непредвидено препятствие в
организацията на фестивала и изгубихме всичките си ябълки. Двете ще
пообиколим няколко семейства, за да видим какво можем да направим за