Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
— Джон и Кейт се съгласиха доброволно да бъдат стръв, така че могат да предложат промени в плана, що се касае до ролите им — намеси се Бък и се обърна към мен и Кейт. — Но трябва да ви кажа, че това може да е единственият ни шанс да пипнем Пантерата, преди да е изчезнал отново.
— Това ни е ясно — отвърна Кейт.
— Излитаме от летището с „Туин Отър“ DHC–6 — продължи Чет. — Това е двумоторен самолет с къс разбег и подсилени фиксирани колесници, способен да кацне на шосе, което и ще направим.
Я пак?
— Машината е регистрирана в Кувейт като регионален чартърен самолет, но ще бъде управлявана от двама американски пилоти — продължи Чет.
Слава богу. Разбира се, самолетът бе всъщност собственост на някаква фирма параван на ЦРУ и пилотите бяха на заплата към Управлението, макар че тези факти трудно биха могли да се докажат. Компанията има отлични въздушни ресурси по цял свят, известни в бранша като „Шпионеър“. Ако някой успее да преброи всички летателни апарати на „Шпионеър“, авиопаркът й сигурно ще се окаже по-голям от този на „Америкън Еърлайнс“.
— Полетът ще трае по-малко от три часа — каза Чет.
Като стана дума за това, „Шпионеър“ можеше да ни докара безопасно от Сана до Аден за по-малко от три часа, при това без засада. Някой идиот обаче беше решил да види какво знае Ал Кайда и на какво е способна. А също и какво могат да направят ракети „Хелфайър“ на Ал Кайда. Не помнех да съм се писал доброволец за това, но ако бяхме гръмнали Пантерата, щях да потупам Чет по гърба и да се готвя да отлетя за Ню Йорк, а не за Мариб.
— Ще имаме ли водач на терена? — попита Бренър.
Иначе казано, някой с фенерче или най-малкото със запалка.
— Да, доверен местен — отвърна Чет.
— Подобно нещо не съществува — уведоми го Бренър. Сети се за някоя полянка в джунглите на Югоизточна Азия и добави: — Трябва да е американец.
— Тук това е невъзможно — увери го Чет, както и всички останали, тоест нас. — Използвали сме този човек и преди. Плаща му се добре. И има семейство в Щатите, което иска да види отново.
Аз също исках да видя моето семейство. Е… без тъщата и тъста.
— Този човек, чието кодово име е Тарик, или „нощен посетител“, има радиостанция, чиято честота ще бъде следена от самолета — продължи Чет. — За да отбележи мястото на кацане на шосето, Тарик има цяла раница малки автономни електронни предаватели, които ще разположи по указания му начин по пътя, както и в началото и края на участъка. Пилотите ще могат да видят сигналите от тези предаватели на джипиеса в кабината. Тарик го е правил десетки пъти, пилотите също — увери ни той.
— А ти?
— Много пъти. — Чет продължи: — Всички предаватели ще бъдат включени, когато Тарик ги постави на пътя, но малко преди пристигането ни той ще прецени вятъра и други фактори, след което ще изключи предавателите в единия край на пистата — онзи, от който не бива да захождаме. Така пилотите ще знаят от коя посока да кацнат, но по-важното е, че ако предавателите продължават да работят и в двата края на пътя, това ще означава, че Тарик поради една или друга причина е извън играта.
— Или спи като загубеняците, които е трябвало да запишат експлозията на „Коул“.
Чет се насили да се усмихне любезно и продължи:
— Това ще е първият ни сигнал, че трябва да се издигнем и да продължим нататък. Ако предавателите са разположени правилно, пилотът ще зададе на Тарик само един въпрос по радиото: „Има ли прах?“ Тарик ще отговори с „Да“, ако в района има неприятели или ако някой е опрял пистолет в главата му. Ако каже: „Тази вечер няма прах“, значи всичко е чисто. И ще потвърди, че не е под натиск, като добави: „Успешно кацане“, когато приближим пистата. Ако не каже тези думи — ненужно добави Чет — или ако предавателите не са настроени както трябва, ще обърнем обратно към Аден.
Гледал съм всичко това в един филм за Втората световна война, но водачът беше заловен от нацистите, които го измъчваха и го накараха да им издаде паролите и знаците. Всички в приближаващия самолет бяха заловени или убити. Войната е гадно нещо.
— Провеждали сме няколко нощни кацания в страната при подобни условия и винаги всичко е минавало добре — каза Бък.
Очевидно. Иначе нямаше да си тук, за да ни го съобщиш.
— Ал Кайда са прекалено тъпи, за да установят, че Тарик работи за нас — каза Чет. — Но дори да разберат, пак са твърде тъпи да го проследят или да го накарат да им сътрудничи. Просто ще го убият. — И добави: — Те не са германци.