Пантерата

— Господин Кори? — каза Чет.

Погледнах го.

— Не задълбавайте прекалено в това.

Не отговорих.

— Муса ще покани трима или четирима представители на Ал Кайда в скривалището, разбира се, охранявани и с вързани очи, за да могат да видят отвлечените американци и да установят кои са те. Носете си паспортите — напомни ни той. — После Муса ще настоява, че е въпрос на чест, уважение и доверие Пантерата лично да се спазари за купуването на петимата американци. Двете страни ще могат да доведат определен брой въоръжени мъже, десет или дванайсет по предложение на шейха. Срещата ще се проведе пред колибата на един козар на няколко километра от скривалището. Шейхът ни уверява, че знае как изглежда Пантерата, и за да сме съвсем сигурни, ние му показахме снимки на Булус ибн ал Дервиш, със и без брада.

— Този вид срещи между равни главатари е традиционен за тази култура и от двете страни се очаква проявата на добра воля и доверие — обясни Бък, който знаеше това-онова за плана и мястото. — Въпреки това и двете страни ще са въоръжени, за да гарантират доброто поведение, но и за да са сигурни, че някоя трета страна няма да се възползва от срещата между важни лидери. Това е абсолютно средновековен протокол, но в този случай третата страна, американците, не дебнат в засада зад скалите. Наблюдаваме ги от километър и половина височина и можем да пратим ракета право в чашката за чай на Пантерата.

— Ако тази среща се състои, ще извикам още два безпилотни самолета — каза Чет. — Разбира се, вие няма да бъдете в колибата на козаря. Това би означавало да сте опасно близо до онова, което ще се случи. Все още ще чакате в скривалището, аз ще съм в контролния микробус, ще поддържам връзка с пилотите на четирите самолета и ще следя какво става при колибата и около скривалището. Щом види Пантерата, шейх Муса ще го поздрави сърдечно и според традицията ще го прегърне и ще му целуне ръка.

Иначе казано, целувката на смъртта.

— Значи няма да се опитваме да задържим заподозрения — казах аз, за да съм абсолютно сигурен, че съм разбрал чутото.

— Не. Ще убием терориста с ракета „Хелфайър“ — отвърна Чет.

— Значи няма да ми се налага да му чета правата?

— Той няма права.

Точно това казвах и аз. От устата на Чет обаче звучеше малко грубо. От друга страна… беше си глътка чист въздух.

Освен това бях малко разочарован, че няма лично да видя сметката на Пантерата — или поне да съм там, когато ракетата го превърне в протоплазма. Обичам миризмата на експлозиви и горяща плът. Модерната война обаче е безлична. Поне щях да съм в състояние да гледам развоя на нещата от микробуса при скривалището. Дали картината ще е цветна?