Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Както и да е, Чет ни поведе към шатрата.
В ъгъла имаше малка маса с карти и Чет ни покани да седнем.
Когато очите ми свикнаха с полумрака, видях на стената да виси официалната снимка на президента Али Абдула Салех, но текстът под нея гласеше Задникът на Арабия. Веселба.
Забелязах също няколко стоманени брадви, кутии за изгаряне и машини за нарязване на документи — необходимото офис оборудване за място като това, с поверителна информация и на враждебна територия. Представих си как Чет под въздействието на ката размахва брадва към компютрите и някой му крещи: „Казах ти, че в коридора има туристи, а не терористи“. Опа.
Както и да е, младежът при радиостанцията не би трябвало да ни чува през слушалките и Чет каза:
— За това обсъждане няма включени записващи устройства. Разбира се, операция „Чистка“ е строго секретна и никога няма да споменавате или разкривате какво се казва или случва тук.
Ясно. Също като на ергенско парти във Вегас. Дразнещото е, че от ЦРУ си мислят, че трябва отново да те накарат да се закълнеш, че ще пазиш тайна. Сякаш никой, освен тях не разбира концепцията да си затваряш устата.
С две думи, от ЦРУ не обичат съвместни операции и гледат на тях като на досадно дундуркане. От друга страна пък, ако нещо се издъни, има върху кого да стоварят вината.
Реших да изясня нещата и го попитах:
— Кой ръководи тази операция?
— Бък е водач на екипа — отвърна той.
— Имам предвид, кой във Вашингтон движи нещата? Ти пред кого се отчиташ?
— Не ти трябва да знаеш.
Че защо попитах? Ясно беше, че е операция на ЦРУ, ръководена от най-високо ниво. Ако беше на ФБР, щяха да ни накарат да носим сини якета, върху които с големи бели букви щеше да е изписано ФБР. Бюрото обича да се рекламира. За разлика от ЦРУ.
— Каква е работата ти в екипа? — продължих.
— Аз контролирам действието на безпилотните самолети — напомни ни Чет.
— Ясно. Значи ще изпарим онзи тип?
— Безпилотните самолети се използват предимно за въздушно наблюдение — продължи да ни напомня той.
Тогава защо са ги нарекли „Предатор“12? Защо не „Зорки гълъбчета“?
— По-късно ще стигна до целта на мисията — добави Чет.
Обикновено започваш с целта и после очертаваш плана. При секретните операции обаче положението е малко по-различно, най-вече защото целта (например да светнеш някого) невинаги е законна и следователно не се казва, а се подразбира.
— Първо, разузнавателните ни източници, човешки и електронни, поставят Пантерата в околностите на Мариб — започна Чет.
— Същото научихме с Джон от затворника в Гумдан — уведоми го Бренър.
— Ясно.
— И колегите ти в Сана също са го разпитвали — или си го направил ти — добавих аз.
Отговор не последва.
— Имаш ли препис на разпита? — попитах.
— Още не. Проблеми с превода — обясни той. — Мога ли да продължа?
— Разбира се.
— Второ — продължи той, — трябва да ви кажа, че ще тръгнем оттук около полунощ. Ще отлетим за Мариб и може да не се върнем.
— Би ли се изразил по малко по-друг начин? — попита Бренър.
Не е за вярване, но Чет се усмихна и поясни:
— Ако мисията е успешна, няма да се върнем тук. Вземете само най-необходимите неща и оставете всичко друго в стаите си. Багажът ще ви бъде препратен.
Къде? На най-близкия роднина ли?
— А ако мисията е неуспешна? — поинтересува се Бренър.
— Тогава може да се върнем тук, за да продължим операцията. Освен ако не сме мъртви — добави Чет.
Схванах.
— За твое сведение, двамата с Кейт трябва да чуем и одобрим плана за действие, преди да направим каквото и да било — уведомих го. — Такава беше уговорката.
Чет като че ли не знаеше, че има уговорка.
— Мисля, че сте преминали линията, от която няма връщане назад, господин Кори.
12
Хищник (англ.) — Б.пр.