Пантерата

— Момент — прекъснах го. — Май помня, че девет белгийски туристи изчезнаха при руините в Мариб миналото лято.

Чет ме погледна и видях как ледените му сини очи се присвиват в сумрака. Накрая каза:

— Тъкмо щях да стигна дотам.

— Извинявай. Забрави, че съм се обаждал.

— Никой не знае кой е участвал в този инцидент, но със сигурност не е бил шейх Муса — уведоми ни той.

— Ясно. Но шейх Муса, закрилникът на западните туристи и учени, не е успял да си свърши работата. Или греша?

Виждах, че Чет е раздразнен, Кейт е загрижена, а Бренър, който би трябвало да знае за инцидента, се беше умълчал.

Бък, който беше забравил да спомене това на Кейт и мен, обясни:

— Шейх Муса пое пълната отговорност за неуспеха си да защити туристите и даде известни следи на йеменските и западните власти. Шейхът е посрамен и ядосан и се закле да отмъсти за оскърбената си чест и съсипаната си репутация. Когато един йеменец ти даде гостоприемството си и някой го наруши, нарушителят става цел на кръвна вражда — добави той. Беше ни го казал на лекцията си в Ню Йорк.

— И поради тази причина на шейх Муса може да му се има доверие — добави Чет.

Ясно. Имаше много причини да се доверим на шейх Муса. Кой знае, нищо чудно да се опитваше да си уреди виза и да отвори деликатесен магазин в Бруклин. Въпреки това имах известни съмнения. Освен това ми се струваше, че Бък, който беше отрекъл да знае подробности за плана, всъщност е знаел повече, отколкото ни е казал. Но това вече ми беше известно.

— Ал Кайда е основният заподозрян за инцидента, но е възможно да става дума и за отвличане, което не се е развило според очакванията — каза Чет. — Ясно е, че похитителите не са от племето на Муса.

— Белгийските власти са научили от заловен човек на Ал Кайда в Брюксел, че това е тяхно дело и че белгийските туристи най-вероятно са мъртви — уведомих го аз.

Чет явно искаше да ме попита откъде съм получил тази информация, но не го направи, а каза:

— Важното в случая е, че шейх Муса работи за нас. А не за Ал Кайда или йеменското правителство.

— Шейхът е верен на саудитската кралска фамилия, която е негов благодетел — уведоми ни Бък. — Един саудитски принц донесъл писмо до шейх Муса с молба да ни посрещне гостоприемно, да ни осигури свободен път и всякаква помощ, която може да ни потрябва. Имам копие от писмото. То е по-ценно от цялото злато, пари или оръжия, които бихме могли да му предложим.

— Има ли изобщо някой, който не е наясно, че отиваме в Мариб? — поинтересувах се.

Бък не отговори, но Чет каза:

— Нямаме друг избор, освен да се свържем с хора, които са наши… съюзници за момента.

— Съюзниците ни от йеменското правителство знаят ли, че отиваме в Мариб?

— Не и от мен — отвърна Чет.

— А могат ли да се досетят?

— Може би.