Версия Пеликан

— Имаме я — вметна бързо Грей.

Стоеше до стената, отдясно на Дарби. Никой не му обърна внимание. Всички погледи бяха приковани в екрана. Морган бавно започна да чете клетвената декларация. Очите му се стрелкаха непрекъснато от листа към камерата и обратно.

Отне му десет минути. Всеки път, когато чуеше думата „пеликан“, Дарби затваряше очи и поклащаше глава. Бе се стигнало в края на краищата и до това. Не, беше просто лош сън. Тя се опита да се вслуша в думите му.

Когато Морган свърши с четенето, остави декларацията на масата и се взря в някакви бележки пред себе си. Изглеждаше спокоен и отпуснат. Хубав младеж и човек не можеше да му даде двайсет и девет години. Беше у дома си, така че вратовръзка нямаше. Само снежнобяла риза. „Уайт и Блазевич“ не било най-прекрасното място за работа, но повечето от четиристотинте юристи в нея били честни хора и вероятно не знаели нищо за Матис, каза той. Всъщност, той се съмнявал, че някой друг, освен Уейкфилд, Велмано и Айнщайн е замесен в заговора. Имало един съдружник, Джарелд Швабе, който бил достатъчно гаден, за да участва в подобно нещо, но Морган нямал доказателства. (Дарби си го спомни много добре.) Имало и една бивша секретарка, която напуснала изведнъж няколко дни след убийствата. Казвала се Мириам Ларю и работила в отдел „Нефт и газ“ осемнайсет години. Може би знаела нещо. Живеела във Фолс Чърч. Друга секретарка, която не желаеше да назове, му бе казала, че е дочула случайно някакъв разговор между Уейкфилд и Велмано и проблемът бил дали на него — Морган — може да се вярва. Но бе уловила само отделни изречения. След намирането на бележката на бюрото му бяха започнали да се отнасят с него различно. Особено Швабе и Уейкфилд. Те сякаш копнеели да го изправят до стената и да го заплашат, че ще му откъснат главата, ако не си държи устата затворена. Но не можели да го сторят, защото нямали доказателства, че я е прочел. А се страхували да вдигат много шум. Но той я бил прочел, а и те били почти сигурни в това. И след като в ход бил заговор да бъдат убити Розенбърг и Дженсън, той, какво пък, бил само един служител. Можели да го сменят за секунди.