Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Кай — отвърна той. — Какво мога да направя за теб?
Робът се усмихна и Денил почувства странно объркване. Като че ли Кай бе съвсем непознат човек. Той осъзна, че никога не беше виждал роба си да се усмихва. И този миг осъзна още нещо.
Кай не се беше хвърлил по очи на пода. Той се беше обърнал към Денил по име.
— Вие, киралийците сте странни — каза Кай. — Но в добрия смисъл.
Мислите на Денил препускаха в главата му. Какво означаваше това? „Знаеш много добре какво означава“.
— Тук са, нали? Изменниците.
Кай поклати глава.
— Още не. Утре. Ние решихме да тръгнем още сега. Ашаките знаят. Те избиват робите.
Денил се намръщи.
— Но тук сте на сигурно място. Ние няма да ви навредим.
— Знам. — Кай се усмихна отново. — Но не можете да попречите на другите. Те ще дойдат да търсят енергия. Или отмъщение. Или и двете. Вие също трябва да напуснете.
— Наредено ни е да останем. — Денил подтисна надигащия се страх.
— Тогава ви желая късмет.
— И аз на теб. — Денил погледна роба в очите. — И се извинявам от името на всички магьосници, които са отсядали тук, ако сме направили нещо… ах, кого заблуждавам? — Той разпери ръце. — Цялата тази работа с господарите и робите е грешна. И е смущаващо лесно да се свикне с нея.
— Ние сме виновни за това. — Кай сви рамене. — За това са ни обучавали. Но повече няма да го правим.
— Да. — Денил се усмихна. — Надявам се Изменниците да успеят.
— А аз се надявам да останете жив и в безопасност. — Робът отстъпи назад и се поколеба. — Някога разглеждал ли сте онази част от къщата, която обитават робите?
— Не цялата — призна Денил.
— Направете го — посъветва го Кай. — Не само кухнята, когато огладнеете. Има места, където можете да се скриете. Те могат да ви спасят.
Денил кимна.
— Ще го направя. Благодаря.
Кай се ухили. След това се отдалечи с изпънати рамене.
Денил продължи да гледа към пустата врата, след което се изправи на крака. „Няма смисъл да губя време, по-добре да последвам съвета на Кай. Той не каза кога точно ще пристигнат Изменниците.
Може да се случи рано сутринта. Или ашаките могат да ни нападнат през нощта. Не спирам да си мисля, че щом и Ачати, и робите смята, че сме в опасност, значи наистина е така. По-добре да започваме да планираме как да се махнем оттук, ако се наложи“.
Той излезе от стаята си и тръгна по коридорите на Дома на Гилдията, за да намери Тайенд и Мерия.
Глава 25
Преди битката
Когато Лилия приближи апартамента на Сония, тя ускори крачка. Дните след отвличането на Аний от Скелин бяха непоносимо дълги. Трудно бе да се преструва, че нищо не се е случило. Трудно й бе да се преструва, че уроците я интересуваха. Още по-трудно бе да се концентрира, за да научи нещо. А най-трудно бе да се вижда с Калън, защото не спираше да си мисли, че ако той се беше разправил със Скелин, Сери щеше да е жив, а Аний в безопасност.
Лилия стигна до вратата и нетърпеливо посегна към дръжката. Влезеше ли вътре, щеше да спре да се преструва. Очите й бяха пълни със сълзи. Всеки ден, когато изчезнеше нуждата да прикрива чувствата си, тя се свиваше на леглото си и плачеше.
„За всичко съм виновна аз. Ако бях отишла по-рано, може би щях да спася Сери. Можех да попреча на Скелин да отведе Аний“.
Гол и Джона смятаха другояче. Гол й беше обяснил за капана с минния огън, който бяха заложили двамата със Сери. Веднага щом изцели костите на краката му и въпреки предупрежденията й, че не трябва да ги натоварва още, той се беше изправил и бе отишъл да вади тръбите от стените.
Тя си спомни, че той не спираше да повтаря: „Защо не се получи?“ После я беше накарал да приближи към стената светлинното й кълбо. Показа й навлажнената хартия. Влагата в стените се беше просмукала в нея и ги бе повредила. Не всичките, но двамата със Сери бяха успели да запалят само две и бяха улучили точно овлажнените.
Лилия подозираше, че състоянието на сърцето на Сери бе започнало отдавна да се влошава. Можеше да спре по всяко време. Ако тя се намираше наблизо да му помогне, той сигурно щеше да оживее. Тя каза това на Гол с надеждата, че той няма да се чувства толкова виновен.
Джона се вайкаше, че не бе успяла да намери достатъчно бързо Лилия. Разказа как един магьосник я спрял в коридора, разтревожен, че изглежда разстроена. Когато му казала, че търси Лилия, той я упътил към погрешна стая. В това нямаше нищо чудно. Напоследък програмата на Лилия се променяше непрекъснато. Сигурно просто бе направил предположение, с надеждата да не греши.