Наследството на Карл Велики [bg]

— На Рамзи изобщо не му пука за науката — мрачно въздъхна Дейвис. — Той се интересува единствено от себе си.

— А как разбрахте, че този народ познава мореплаването? — любопитно попита Стефани.

— От фигурите, издълбани в плочите. Издължени ладии със сложна система от платна, китове, айсберги, тюлени и пингвини. При това големи пингвини, с човешки ръст. На науката вече е известно, че такива животни са съществували на Антарктида, но са изчезнали преди много хилядолетия. Видях рисунките им.

— А какво се е случило с тази древна култура?

— Вероятно същото, което сполетява всички човешки цивилизации — сви рамене ученият. — Ние имаме способността да се самоунищожаваме — умишлено или поради невежество. Но резултатът е един и същ.

Дейвис се извърна към Стефани.

— Трябва да отидем във Форт Ли и да проверим дали тези неща са още там — възбудено каза той.

— Те са държавна тайна — поклати глава Скофилд. — Няма да ви пуснат да припарите до тях.

Беше прав. Но тя знаеше, че Дейвис няма да се спре пред нищо.

— Не бъдете толкова сигурен! — изръмжа съветникът.

— А сега ще разрешите ли да си легна? — надигна се професорът. — Трябва да ставам рано, защото ми предстои традиционният лов на глигани, но с лъкове и стрели. Всяка година водя в гората солидна група делегати.

— Разбира се — стана Дейвис. — Утре сутринта и ние няма да сме тук.

Стефани също се изправи.

— Вижте, съжалявам за отношението си — неочаквано промълви Скофилд. — Всъщност аз високо ценя това, което вършите.

— В такъв случай си помислете дали да ходите на лов — отвърна Стефани.

— Не мога да разочаровам участниците — поклати глава той. — Те го очакват с огромно нетърпение.

— Както решите — кимна Дейвис. — Според мен всичко ще бъде наред. Рамзи не е глупак и едва ли ще направи втори опит за покушение. Едва ли би могъл да заложи бъдещето си на карта.