Лебедова песен [bg]

Джош провери обстойно хамбара и не намери никого. Навсякъде беше пръсната слама. Конят влезе вътре с тях, в този свой дом. Гигантът разопакова одеялата от ръчната количка, закачи газената лампа на едната стена и отвори консерва с говеждо задушено за вечеря. Известно време конят душеше около тях, но видимо беше по-заинтересован от сеното, отколкото от яхнията. Върна се отново, когато Джош отвори единия от бурканите с кладенчова вода и му наля малко в една празна кофа. Животното я изблиза и се върна за още. Гигантът реши да му сипе още и то затропа нетърпеливо по земята като новородено жребче.

— Махай се оттук, муле! — скастри го Джош, когато се опита да си вкара езика в буркана.

След като почти цялата яхния свърши и остана съвсем малко сос, Суон взе консервата и я отнесе навън за териера. Сипа му и останалата в буркана вода. Кучето се приближи на три метра, изчака я да се прибере в хамбара и чак тогава се осмели да отиде до остатъците.

Детето заспа завито с едно от одеялата. Конят, който Джош беше кръстил Муле, пристъпваше от крак на крак, дъвчеше сено и надничаше през пролуките във вратата към мрачната къща. Териерът продължи да патрулира наоколо още известно време, след което си намери едно по-спокойно местенце до една от външните стени и си легна да си почине.

— Значи двамата бяха мъртви — каза Леона, когато Джош се облегна на една от подпорите. Одеялото беше наметнато на раменете му.

— Да.

— Искаш ли да поговорим за това?

— Не. Нито пък ти се иска на теб. Утре ни предстои още един дълъг и тежък ден.

Леона изчака още няколко минути, за да види дали гигантът ще ѝ разкаже нещо повече, но наистина не ѝ се искаше да научава. Зави се в одеялото си и заспа.

Джош се страхуваше да затвори очи, защото знаеше какво го чака от другата страна на клепачите му. Муле дъвчеше тихичко сено в другия край на хамбара. Звукът беше успокоителен по свой странен начин, подобно на влизането на топъл въздух от климатична инсталация в много студена стая или виковете на викач, който съобщаваше, че всичко е наред. Джош знаеше, че трябва да поспи поне малко и тъкмо щеше да затвори очи, когато забеляза леко раздвижване вдясно. Присви очи и видя една малка хлебарка, която пъплеше върху разхвърляната слама. Сви юмрук с намерението да я размаже, но ръката му се спря във въздуха.

Всичко живо си има свой собствен начин на говорене и разбиране, беше му казала Суон. Всичко живо.

Джош не нанесе убийствения удар и се загледа в насекомото, което упорито вървеше напред, но постоянно се заклещваше в сламата и се освобождаваше, за да продължи със заслужаваща възхищение решителност.