Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
„Според Матю Арнолд културата спомага за запознаване с мненията на най-добрите хора по въпросите, които най-често ни касаят. Матю Арнолд е бил известен директор на училище, който е написал «Училищните дни на Том Браун» и е изобретил играта на ръгби, както и теорията на културата. Ако не получа добра оценка за този курс, ще кажа на съпругата Ви, че правихме секс във Вашия кабинет три пъти през този семестър и Вие не ме пуснахте да изляза, когато имаше учебни упражнения по противопожарни мерки да не би някой да ни види, че излизаме от кабинета заедно …“
Родни Уейнрайт изтръпва всеки път, когато се сети за тази курсова работа, която бе оценил като отлична без нито за миг колебание, и която бе донесъл със себе си в Израел, да не би Бев или някой колега случайно да бръкне в чекмеджетата на бюрото му, докато отсъства, и да я намери. Но той още повече се смразява, като помисли за собствения си доклад, все още заседнал на „Въпросът, следователно, е как може литературната критика …“. Ако само го беше завършил навреме! Тогава той можеше да бъде ксерокопиран и разпространяван като повечето доклади на конференцията и нямаше да има значение, че е неубедителен и даже неразбираем, защото така и така никой не чете сериозно докладите: често се намират захвърлени в кошчетата за боклук в „Хилтън“. Но понеже нямаше завършен текст, който да представи на Морис Зап, Родни Уейнрайт трябваше да мине „на живо“, на официално заседание — да, беше му дадена привилегията да прочете доклада си лично в предпоследния ден от конференцията, защото беше помолил за възможно най-голямата отстъпка.
Не е за чудене, следователно, че Родни Уейнрайт не е в състояние да се хвърли ентусиазирано в главозамайващите удоволствия, на които се отдават колегите му. Докато те са край басейна или в бара или зад стените на Стария град или в автобуса с климатик, той седи на бюрото си зад спуснатите щори в стаята си в „Хилтън“ и се поти и пъшка над доклада си или, ако не прави това, изпитва чувство за вина, че трябва да го прави. Безгрижното настроение на колегите му добавя още жлъч към собственото му нещастие и както си минава седмицата без никакъв напредък, а професионалното му унижение се очертава все по-ясно пред него, неприязънта му към техния еуфоричен дух се съсредоточава върху един конкретен мъж: Филип Суолоу. Филип Суолоу с театралната си сребриста брада и фалшивия глас и невероятно апетитната си любовница. Какво ли намира тя в него? Сигурно похотливия апетит за секс на този стар козел, защото те изглежда често го правят: Родни Уейнрайт се случи в стая до тяхната и нерядко е обезпокояван, както си работи върху доклада през нощта, или следобед, от приглушени викове на удоволствие, които се чуват най-добре, като допреш ухо до стената; а ако излезеше на балкона си в хладната вечер да разкърши схванати крайници, най-често Филип Суолоу и неговата Джой бяха на съседния балкон, вкопчени нежно един в друг. Джой примерно ще превъзнася залеза, който се отразява по съседните покриви и кубета на Стария град, докато Филип ще я милва по циците под леката й блузка. Родни изненада Джой, както се печеше без горнище на балкона една сутрин, когато тя очевидно бе очаквала, той да е на официално заседание и трябваше да се съгласи, че циците й си заслужаваха милването. Не толкова зрелищни като на Сандра Дикс, може би, но пък Сандра Дикс май не извличаше толкова удоволствие от галенето на Родни Уейнрайт, както и от какъвто и да е друг аспект на неговото сексуално представяне, дъвчеше дъвка през време на акта и нарушаваше тишината само за да попита дали вече е свършил. За такова съмнително еротично възнаграждение той беше рискувал домашното си спокойствие в Куктаун и сега всичко още повече се влошава от очакването да изпадне в професионална немилост в Йерусалим под акомпанимента на шумно огласяно сексуално блаженство от съседната стая.
Как го прави този Филип Суолоу? След като се е чукал с русото пиленце до ранните часове на нощта, той е свеж и ранобуден, готов за плуване в басейна на хотела, не изпуска нито едно заседание, винаги е пръв с въпрос щом говорителят седне, и се записва безотказно за всяка екскурзия, която предложат. Сякаш му остават десет дни живот и той е решил да насити всяка минута с емоции — върховни, велики. Едва са се върнали от екскурзия по Пътя на кръста или от Скалистия купол или пък от Стената на плача и той вече организира парти с ядене на пълнен пъдпъдък или посещение на арабски ресторант в някой закътан сокак на Стария град, препоръчан му от неговите израелски приятели, след което взема такси и тръгва с Джой и други посветени хедонисти да търсят дискотека, която тайно работи през сабат. Да, докато Йерусалим е притихнал в свещена тишина, улиците опустели и магазините затворени, Филип Суолоу подскача ли подскача под дискотечното осветление на музиката на Бий Джийз, с блеснала от капки пот сребриста брада и очи, вторачени в зърната на Джой, мятащи се под тензухената й блузка, докато и тя се тръска в същия ритъм. Родни Уейнрайт знае всичко това, защото се напъха в таксито в последния момент, вместо да се върне към самотното бдение над недовършения доклад, и макар че не танцува, а цяла вечер седя мрачно на ръба на дансинга, пиейки бира с надценка, лично видя как подскачат зърната на Джой.