Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— В момента превеждам романа му „Опитай по-настойчиво“. Чували ли сте го?
— Дали съм го чувал? Та аз познавам автора!
— Наистина ли? Вие познавате г-н Фробишър? Но това е чудесно! Трябва да ми кажете всичко за него. Какъв човек е той?
— Ами — казва Пърс. — Хубав човек. Но е малко кибритлия.
— Кибритлия? Тази дума е нова за мен.
— Това означава „който лесно се сърди“.
— А, да, разбира се, той е бил от „Сърдитите млади хора“. — Акира кима доволен и насочва вниманието на всичките си приятели към факта, че Пърс познава изтъкнатия британски романист, чиито произведения той превежда. Пърс разказва как Фробишър пусна лондонските литератори на дрейф по Темза, историята е приета с огромно удоволствие от всички, макар че те изглеждат леко разочаровани, задето корабът не е могъл да излезе в открито море и да потъне.
— Сигурно познавате много английски писатели — казва Акира.
— Не, Роналд Фробишър е единственият — казва Пърс. — А вие много ли автори превеждате?
— Не, само г-н Фробишър — казва Акира.
— Е, — каза Пърс. — Светът е малък. Имате ли такава поговорка на японски?
— Тесен свят — казва Акира. — Ние казваме „Светът е тесен“.
В този момент мъжът, който спи в ъгъла, се събужда и е представен на Пърс като професор Мотоказу Умеда, колега на Акира.
— Той е преводач на Сър Филип Сидни — казва Акира. — Знае повече за старите преводи на Шекспир.
Професор Умеда се прозява, разтърква очи, приема да пийне едно уиски и, след като му е обяснено от какво се интересува Пърс, казва „Огледало на искреността“ („Перикъл“), „Гребло, привикнало с водата“ („Всичко е добре, свършва ли добре“) и „Цвете в огледалото, луна върху водата“ („Комедия от грешки“).
— О, това е най-доброто от Пърс. Той започва да омеква.
всички! — възкликва Пърс. — Наистина е прекрасно.
— Това е устойчива фраза — обяснява Акира. — Означава нещо, което може да се види, но не и да се хване.
— А-а — казва Пърс с внезапен спазъм, спомняйки си за Анджелика. Това, което може да се види, но не и да се хване. Еуфорията му започва да го напуска.
— Извинете — казва професор Мотоказу Умеда, като предлага на Пърс визитката си, напечатана също на японски от едната страна и на английски от другата. Пърс се вглежда в името, което смътно му напомня за нещо.
— Не сте ли били случайно на конференция в Хонолулу наскоро? — пита той.
— Морис ми се обади веднага, щом се прибра във вилата — казва Дезире. — Отначало беше хистеричен от благодарност, като куче, което те лиже по лицето, когато си се върнал вкъщи след пътуване, направо усещах как маха с опашка на другия край на линията. После, като му стана ясно, че не съм платила никакви пари, стана гаден, какъвто си е бил винаги, обвини ме, че съм скъперница и безсърдечна и съм поставила живота му на смъртен риск.
— Тц, тц — казва Алис Кауфман от другата страна на телефонната линия, ведно с шумолящ звук от празни шоколадени обвивки.
— Казах му, че бях готова да платя до четиридесет хиляди долара за освобождаването му, дори вече събирах парите и ги складирах точно тук, в хотелския сейф, не е по моя вина, че похитителите му са решили да го пуснат безплатно.
— Така ли?
— Очевидно. Може да са се уплашили, че полицията ще ги хване или нещо такова. Полицаите са на моя страна, те смятат, че съм сломила духа на похитителите, като съм се пазарила с тях. Пресата тук излезе с хубави заглавия: „Романистката с железни нерви“, така ме наричат в списанията. Казах му и това на Морис и той съвсем вкисна… Както и да е, смятам да опиша цялата история в книгата си. Това е чудесно обръщане на нормалните отношения между мъжете и жените, мъжът да се окаже напълно зависим от щедростта на жена си. Може би ще променя само края.
— Да-а, остав̀и мръсника да умре — казва Алис Кауфман. — Къде е той, впрочем?
— В Йерусалим. На някаква конференция, той я организира. Яд го е и за друго — някакъв подлизурко, Хауърд Рингбаум, когото Морис по ред причини изключил от конференцията, се възползвал от временното му изчезване и се уредил чрез друг от организаторите. Направо му се чудя на моя човек, едва-що излязъл от гроба, да мисли за такива работи, представяш ли си?
— Такива са мъжете, скъпа — казва Алис Кауфман. — Като стана на въпрос, как върви книгата ти?
— Надявам се тази нова идея да я подкара — казва Дезире.
Според Мотоказу Умеда, който се беше изказал по доклада на Анджелика в Хонолулу, тя възнамерявала да пътува за Сеул през Токио на конференция по критическа теория и сравнителна литература, на която, говорело се, важни парижки светила били привлечени с обещание за безплатно пътуване до Изтока. Пърс, отдавна отказал се да си прави сметка на парите, показва зелено-бялата си карта за кой ли път и поема за Сеул с японските авиолинии. В самолета среща още една отзивчива душа — красиво корейско момиче на съседната седалка, което пие водка и пуши Пал Мал сякаш животът й зависи от това да изконсумира колкото е възможно повече безмитни стоки по време на полета. Водката я прави словоохотлива и тя обяснява на Пърс, че се връща вкъщи от Щатите, за да погостува на семейството си, както всяка година, и няма да може да си позволи никакъв алкохол или цигари през следващите две седмици.