Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— На повърхността, Корея е модерна държава — казва тя, — но си остава дълбоко традиционна и консервативна, особено по отношение на социалното поведение. Мога да ви кажа, че когато за първи път отидох в Щатите, не можех да повярвам на очите си — деца, които нахалстват пред родителите си, млади хора, които се целуват на обществени места; когато видях тези неща за първи път, щях да припадна. После вземете пушенето и пиенето — у дома се счита обидно, ако млада неомъжена жена пуши пред по-възрастните. Ако моите родители узнаят, че аз не само пуша пред по-възрастните, но и живея с един от тях, сигурно ще ме удавят. Така че през следващите две седмици ще трябва да играя ролята на добро корейско момиченце, което не пуши, отказва алкохолни напитки и говори, само когато го заговорят. — Тя се пресяга и натиска бутона над главата си, за да поръча още една водка. — Сега родителите ми искат да си дойда, за да се омъжа за някакво момче, което те са ми избрали — да, ние все още уреждаме браковете в Корея, ще повярвате ли? Баща ми не може да разбере защо продължавам да отлагам. Нали искаш да се омъжиш, казва ми. Задоми се, роди си деца. Какво да му кажа?
— Че вече сте сгодена може би? — предлага Пърс.
— Ах, но аз не съм — казва тъжно момичето. Името й е Сонг-ми Ли, и по имената, които споменава, личи, че движи из академичните кръгове на Съединените щати. Тя му казва, че конференцията по критическа теория и сравнителна литература почти сигурно ще се проведе в Корейската академия на науките — специално построена сграда за конференции и научна работа в едно от предградията на Сеул. Той би могъл да вземе такси от центъра на града, но първо трябва да уговори цената и да не плаща повече от 700 вона. По-късно, когато кацат, той я вижда в залата за пристигащи на аерогарата, въздържано усмихната и смайващо трезва, заобиколена от горди родители с букети цветя и дрехи по западен образец.
В сезона на мусоните в Сеул е горещо и влажно — една бетонна пустиня от неразличими предградия, заобикалящи централната част на града, чиито обитатели очевидно са така тероризирани от уличното движение, че са решили да живеят под земята в комплекс от подлези с ярко осветени магазини от двете страни. Пърс взема такси до Корейската академия на науките — комплекс от сгради в ориенталско-модернистичен стил, разположен в основата на ниски гористи хълмове, но конференцията по критическа теория и сравнителна литература е свършила, нещо, което въобще не е в състояние да го изненада вече, и участниците са се разпръснали на екскурзия из забележителностите на юг. Пърс взема влак, който се тътри през влажния и монотонен пейзаж от равни поля и гористи хълмове, обгърнати в мъгла, към курортния град Конгжу, средище на множество древни монументи, храмове и модерни хотели и едно изкуствено езеро, в което, като гигантска играчка за вана, плува корабче за разходки от фибропласт във формата на бяло пате, на слизане от което Пърс среща — не Анджелика, ами професор Мишел Тардю в компанията на трима усмихващи се корейски професори, всичките на име Ким. Тардю си спомня, че тя е заминала на друга конференция — в Хонг Конг.
Сега е средата на август и конференцията на Морис Зап върху бъдещето на критиката в Йерусалим е в разгара си. Почти всички участници са съгласни, че това е най-добрата конференция, която са посещавали досега. Тайната на успеха му е много проста: официалните занимания на конференцията са сведени до възможния минимум. Има само по един доклад на ден, рано сутринта. Останалите доклади се разпространяват като ксерокс копия, а остатъкът от деня е предназначен за „неструктурирани дискусии“ по темите, повдигнати в тези доклади, или с други думи, за къпане и слънчеви бани край басейна на „Хилтън“, разглеждане на Стария град, пазаруване по базарите, хранене в ресторанти на открито и екскурзии до Йерихон, долината на река Йордан и Галилея.
Израелските учени — високо професионална група със свиреп съпернически дух, недоволстват от организацията, тъй като са очаквали с нетърпение да се нападат взаимно пред подбрана международна публика; за тях туристическите атракции на Йерусалим и околностите, разбира се, не представляват новост. Но всички други са очаровани, с изключение само на Родни Уейнрайт, който все още не е завършил доклада си. Единственото завършено творение, което той държи в багажа си е курсовата работа на Сандра Дикс, предадена му точно преди да тръгне от Австралия, като част от бъдещата й оценка по английска литература. Тя е озаглавена „Теорията на Матю Арнолд за културата“ и започва така: