Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Нищо не може да се направи — казва Родни Уейнрайт, който най-сетне успява да спре да се усмихва.
— Сигурно е много разочароващо след цялата работа, която сте извършили.
— Е, няма как — казва Родни с философско свиване на рамене.
— Можем да се опитаме да назначим нов час по-късно през деня — казва Морис Зап, изважда дебела пура и я запалва, — но нещо ми се струва, че това е последната завеса на конференцията.
— Боя се, че да — казва Родни и пъха трите листа обратно в папката.
Телма Рингбаум излиза на подиума.
— Може ли наистина да е легионерската болест, Морис? — разтревожено пита тя.
— Не, аз мисля, че е слънчев удар, а на доктора е платено от „Шератън“ — казва Морис Зап.
Телма го гледа учудено за момент, после се засмива: — О, Морис — казва тя, — ти се шегуваш с всичко. Но не си ли поне мъничко обезпокоен?
— Човек, който е преживял каквото аз преживях напоследък, е изчерпал страха си — казва Морис Зап и дръпва от пурата.
Не е така обаче с останалите конфериращи. Само за час повечето от тях са в хотелското фоайе с готов багаж, чакащи за автобуса, нает да ги откара в Тел Авив, откъдето ще отлетят по домовете си. Родни Уейнрайт се разхожда из навалицата и получава съболезнования за прекъсването на доклада му.
— О, няма нищо — казва той и философски свива рамене.
— Какво става с Филип? — дочува той как Морис Зап пита Джой Симпсън, която също е приготвила багажа си. — Кой ще се грижи за него?
— Не мога да рискувам да остана — казва тя. — Трябва да мисля за децата си.
— Зарязваш го сам? — казва Морис и веждите му се вдигат над пурата.
— Не, телефонирах на жена му. Тя излита със следващия самолет.
Веждите на Морис Зап се вдигат още по-високо.
— Хилари? Дали идеята ти е добра?
— Това беше идея на Филип — казва Джой Симсън. — Той ме помоли да й се обадя. Така и направих.
Морис Зап внимателно разглежда края на пурата си.
— Разбирам — казва той накрая.
Непосредствено след това следва нова суматоха (часът е едва девет, но за Родни Уейнрайт това несъмнено е най-богатият на събития ден в живота му). Висок, атлетичен млад мъж с червена къдрава коса, кръгло луничаво лице и вирнат нос, обелен от слънчево изгаряне, обут в прашни сини джинси и със спортен сак в ръка, влиза в хотелското фоайе под неодобрителния поглед на портиера и поздравява Морис Зап.
— Пърс! — възкликва Морис, сграбчва новодошлия за раменете и го разтърсва дружелюбно. — Как си? Какво правиш в Йерусалим? Закъснял си за конференцията, Филип Суолоу хвана черната смърт и сега всички бягат.
Младият мъж се озърта из фоайето.
— Тук ли е Анджелика?
— Ал Пабст? Не, няма я. Защо?
Раменете на младежа се смъкват.
— О, Исусе, бях сигурен, че ще я намеря тук…
— Тя въобще не се е регистрирала за тази конференция, доколкото знам.
— Единствено за тази не е, значи — горчиво казва младият човек. — Преследвах това момиче по целия свят, от държава в държава, из Европа, Америка и Азия. Изхарчих всичките си спестявания и ми отнеха „Америкън експрес“-а за неизплатени дългове. Трябваше да работя, за да си купя билет от Хонг Конг до Аден, пътувах на стоп през пустинята и едва не умрях от жажда. И нито веднъж не я зърнах и не я чух, откакто ме заряза в Рамидж.
Морис Зап дръпва от пурата си.
— Не знаех, че толкова се интересуваш от момичето — казва той. — Защо просто не й пишеш?
— Защото никой не знае къде живее! Тя непрестанно е в движение от конференция на конференция.
Морис Зап се замисля.
— Не се отчайвай, Пърси. Ще ти кажа какво да направиш: ела на следващата конференция на Асоциацията за съвременни езици. Всеки, запален по конференции, непременно посещава АСЕ.
— Кога е тя?
— През декември. В Ню Йорк.
— Исусе Христе! — изстенва младият мъж. — Не мога да чакам толкова дълго!
Родни Уейнрайт се навежда напред и докосва ръката му.
— Извинете, млади човече — казва той, — но бихте ли били така любезен да не споменавате напразно името Господне.
В университета в Дарлингтън е средата на лятната ваканция. Сградите са пусти. Аудиториите са тихи, само мухи се блъскат в прозорците; общите помещения и коридори са празни и неестествено чисти. Стаите на преподавателите са заключени, а в канцелариите на катедрите секретарки без работа плетат, клюкарстват и забождат по стените картички в ярки цветове, изпратени им от Корнуол или Корфу от техни по-щастливи приятелки. Само в компютърния център нищо не се е променило от края на семестъра и началото на ваканцията. Там са седнали двама мъже в обичайните си пози, като котка и мишка, като паяк и муха, единият наведен над компютъра, а другият загледан в него от стъкления си бокс с ръце, движещи се ритмично от пакетче с чипс към устата му и обратно.