Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Нещо няма гу-гу-гуу тази вечер, а? — извиква развеселен към стената, връща се с олюляване към бюрото и измъква нов лист хартия.
Родни Уейнрайт се събужда на другата сутрин с пулсираща глава, положена върху бюрото сред празни бутилчици и листи хартия, изписани с неразбираеми безсмислици. Той разчиства бутилчиците и листите и ги изхвърля в кошчето за боклук. Пуска си душ, бръсне се и се облича внимателно с лек костюм, чиста риза и вратовръзка. После коленичи до леглото си и се моли. Само това му е останало сега. Нуждае се от чудо: вдъхновението да импровизира на място лекция върху бъдещето на критиката в продължение на отредените му четиридесет и пет минути. Родни Уейнрайт, който никога не е бил дълбоко религиозен човек и който всъщност не е отправял мисъл и сърце към Бог от деветгодишна възраст, коленичи в светия град Йерусалим и се моли дипломатично на Йехова, Аллах и Исус Христос да го спасят от унижение и разруха.
По програма заседанието започва в 9:30 часа. Родни се появява в залата за конференции. Външно изглежда спокоен. Единственият признак на стрес е това, че не може да спре да се усмихва. Хората забелязват колко весел изглежда. Той кима с глава и се усмихва, усмихва. Мускулите на бузите му го заболяват от напрежение, но той не може да ги отпусне. Морис Зап, който ще председателства доклада му, разговаря загрижено с Джой Симпсън. Филип Суолоу очевидно е по-зле — температурата му не спада, има ставни болки и се задъхва. Тя е извикала лекар да го прегледа. Морис Зап съчувствено кима и загрижено се мръщи. Родни, дочувайки този разговор, отправя широка усмивка към тях. Те го изглеждат строго.
— Аз се връщам в стаята да видя дали е дошъл лекарят — казва Джой.
Родни седи усмихнат към публиката, докато Морис Зап го представя. Все още широко усмихнат, той поставя трите си листа на катедрата, приглажда ги и ги подравнява. С изражение на едва сдържана радост той започва да чете. Публиката, заключавайки от вида му, че докладът ще бъде остроумен, учтиво се подсмихва. Неговата усмивка се разтегля с още един милиметър.
В този момент в задната част на залата настъпва раздвижване. Родни Уейнрайт поглежда над катедрата: Джой Симпсън се е върнала и шепнешком се консултира със Сам Сингърман в крайната редица. Няколко глави в близост до тях се обръщат и си предават нещо с разтревожени лица. Родни Уейнрайт забавя четенето, връща се в началото на изречението, неговото последно изречение: „Въпросът е следователно как може литературната критика …“
Тихото жужене от разговори в аудиторията се усилва. Няколко души стават и напускат залата. Родни спира и поглежда въпросително към Морис Зап, който се намръщва и почуква с писалка по масата.
— Моля аудиторията за тишина, за да може д-р Уейнрайт да продължи с доклада си!
Сам Сингърман става в задната редица.
— Извинявам се, Морис, но получихме доста обезпокоителна информация. Както изглежда, Филип Суолоу е със съмнения за легионерска болест.
Някъде в залата една жена изпищява и припада. Всички останали са на крака, бледи, ужасени, стиснали устни от страх или молещи за внимание. Легионерска болест! Тази стряскаща и мистериозна напаст, все още не добре изяснена от медиците, която повали цял конгрес на Американския легион в хотел „Белвю Стратфорд“ във Филаделфия преди три години, убивайки по един от шест заболели. Това е стаеният страх на всяка модерна конференция, това е венерическото заболяване на конфериращите, такса за греха, възмездие за цялото това пътуване далеч от дома и задълженията, обитаване на луксозни хотели, презадоволяване на собственото его, събиране на веселби, тотално глезене. Легионерска болест!
— Не знам за другите — казва Хауърд Рингбаум от предната редица, — но аз си тръгвам от хотела веднага. Хайде, Телма.
Телма Рингбаум не се помръдва, но всички останали бързат — към изхода се отправя поток от изпаднали в паника. Морис се обръща към Родни и разтваря извинително ръце.
— Изглежда ще трябва да прекратим четенето. Много съжалявам.