Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— О, разбирам! — казва Пърс със смях и се плясва по бедрото. Японецът също се засмива и извиква нещо към приятелите си, които също се засмиват.
— И така, коя песен, моля? — казва той, обръщайки се отново с лице към Пърс.
— О, ще трябва да изпия още доста бири, преди да застана на микрофона — казва той.
— Аз ще пея заедно с вас — казва мъжът, който очевидно вече е пил достатъчно тази вечер. — Аз също обичам песните на Бийтълс. Как се казвате, моля?
— Пърс Макгаригъл. А Вие?
— Аз съм Акира Саказаки. — Той изважда картичка от предния си джоб и я подава на Пърс. Тя е напечатана от едната страна на японски, а от другата — на английски. Под името има два адреса, единият е на английската катедра в университета.
— Сега разбирам защо говорите английски така добре — казва Пърс. — Аз също съм университетски преподавател.
— Да? — Усмивката на Акира Саказаки сякаш изпълва цялото му лице. — Къде преподавате?
— В Лимерик. Съжалявам, че нямам карта да ви покажа.
— Моля напишете — казва Акира, като изважда химикалка от джоба си и слага една хартиена салфетка пред Пърс. — Вашето име е много трудно за нас, японците. — Когато Пърс се подчинява, Акира занася хартиената салфетка до микрофона и казва в него: — Дами и господа, професор Пърс Макгаригъл от Университетски колеж, Лимерик в Ирландия, ще изпее „Хей, Джуд“.
— Не, няма — казва Пърс и дава знак на бармана да му донесе още една бира.
Акира в момента превежда съобщението на японски, следва залп от аплодисменти от останалите посетители и окуражаващи усмивки в посока към Пърс. Той започва да омеква.
— Имате ли някоя от песните на Дилън в тази книжка? — пита той.
Те имат няколко от най-известните му песни: „Мъжът с тамбурината“, „Блъскан от вятъра“ и „Лей, лейди, лей“. Пърс всъщност няма нужда от албума, тъй като знае тези песни наизуст и често си ги пее в банята, но несъмнено изпълнението му е подобрено от оригиналния саундтрек като акомпанимент. Той изпява „Мъжът с тамбурината“, отначало малко нервно, но постепенно загрява и добавя доста добра имитация на носовите стенания на Дилън. Аплодисментите стават неудържими. После пее „Блъскан от вятъра“ и „Лей, лейди, лей“ на бис. По настоятелна молба на Акира, изпява „Хей, Джуд“ в дует с него. Накрая отстъпват място на младо момиче, което срамежливо, но с перфектен ритъм, пее „Бейби Лав“ във версията на Даяна Рос.
Акира представя Пърс на своя кръг от приятели, като обяснява, че те всички са преводачи, които се срещат веднъж месечно в този бар „да пригладят настръхнал косъм и да вдигнат уморени крака“. Японците се усмихват широко, докато той демонстрира този идиом пред Пърс. Всички преводачи му дават визитките си с изключение на един, който е заспал или пиян в ъгъла. Повечето от тях превеждат технически или търговски документи, но чувайки, че Пърс е университетски преподавател по литература, любезно завързват литературен разговор. Мъжът, седнал вляво от Пърс, който иначе превежда технически ръководства за експлоатация на мотоциклети Хонда, го информира, че наскоро е гледал пиеса от Шекспир, представена от японска трупа, заглавието било „Странната афера на пазвата и плътта“.
— Боя се, че не съм чувал за такава пиеса — казва вежливо Пърс.
— Става дума за „Венецианския търговец“ — обяснява Акира.
— Така ли я наричат на японски? — пита развеселен Пърс.
— Някои от старите преводи на Шекспир в нашата страна са доста свободни — казва извинително Акира.
— Знаете ли някои други, също така добри?
— Добри? — Акира е озадачен.
— Забавни.
— О! — Акира цъфва в усмивка. Изглежда до този момент не му е хрумвало, че „Странната афера на пазвата и плътта“ може да е забавна. Той се замисля. — Да, има, „Съблазън и мечта в преходния свят“ — казва той. — Това е …
— Не, не ми казвайте, нека да отгатна — казва Пърс. — „Антоний и Клеопатра“?
— „Ромео и Жулиета“ — казва Акира. — А „Мечове на свободата“ …?
— „Юлий Цезар“?
— Правилно.
— Знаете ли — казва Пърс, — от това може да стане хубава игра. Всеки може да си измисля свой собствен вариант… като например „Загадката на изчезналата кърпичка“ вместо „Отело“ или „Тъжен пример за преждевременно оттегляне от длъжност“ вместо „Крал Лир“. — Той поръчва пиене за всички.
— Когато аз превеждам английски книги — казва Акира, — винаги се опитвам да се доближа максимално до оригиналните заглавия. Например „Всяка улица“ на Роналд Фробишър…
— Вие превеждате Роналд Фробишър?