Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Не, сър, вие обичате Джоана. Аз не съм Джоана. Аз не съм ваша дъщеря, мистър Чапман. Казвам се Вирджиния Ан Марстън. Джоана беше най-добрата ми приятелка в училище. Тя ме помоли да дойда тук и да се представя с нейното име.
— Това отмъщение ли е? — обезумял попита Бен.
— Ни най-малко. Тя не ви мразеше. Искаше да си дойде вкъщи, но не можа и изпрати мен. Всичко, което ви разказах за нея и за Стела, е самата истина.
— Малко изпитание, а? Ще й пиша веднага да се прибере у дома.
— Не можете, сър. Джоана е… Тя е… Тя почина на тринадесети март в Савана малко след като пристигнахме от Англия.
Бен скочи от стола, настъпи вестника, който прошумоля под краката му, и се приближи към Джини. Сграбчи я за ръцете и я погледна право в очите.
— Защо ме лъжеш, Джоана? — разгневено попита той. — Заради Стоун? Не можеш заради греховната си любов да се преструваш, че не си моя дъщеря!
На Джини й се искаше да се отскубне от желязната му хватка и умолителния поглед, но дори не се опита да го стори.
— Аз съм Джини Марстън, сър, кълна се в това. Нека да ви кажа всичко, което знам, и сетне ще го обсъдим. — Тя го поведе към канапето и му помогна да седне. Краката й трепереха, строполи се до него на канапето и се обърна с лице към слисания човек. Бавно, внимателно и със съчувствие, тя започна да му разказва историята си. — Това е истината, мистър Чапман — завърши тя. — Обичах я като сестра и се постарах да изпълня желанието й. Не искам да ви заблуждавам повече. — Тя се изправи и погледна към Бен. — Веднага ще си тръгна. Нямах намерение да ви причинявам мъка, но не мога да остана тук и да се преструвам, че съм ваша дъщеря. Трябва да намеря собствения си баща и се моля на Бога той да е все още жив.
— Ах, ти лъжлива подла вещице — извика Бен, целият сгърчен от болка. — Как можа да бъдеш тъй жестока с мен? Моята Джоана никога не би постъпила така с баща си. След смъртта на моето дете, ти си решила да дойдеш тук, за да измъкнеш парите ми. И сега правиш тези признания само защото си разбрала, че Стоун ще те разобличи и ще те убие.
— Не, Бен — обади се Нан и се приближи с бързи стъпки към тях. — Ако Джини не беше дошла тук, ти никога нямаше да се докоснеш до света на твоята Джоана. Нима не виждаш колко много си приличат те? Аз й вярвам. Ти си длъжен да я разбереш и да й съчувстваш, защото тя е изпълнила последното желание на Джоана и сигурно не й е било никак лесно. Ти си длъжен да й повярваш, защото тя беше искрена с теб. Ако е искала нещо от теб, тя щеше да продължи двуличната си игра.
Изтерзан и страдащ, Бен продължаваше с обвиненията си:
— Тя си мисли, че ще се докопа до ранчото ми чрез моя син, като се ожени за него и получи каквото си иска.
— Това не е вярно, сър. Не ми трябват нито парите ви, нито ранчото. Аз искам Стоун, защото го обичам. Намразете ме, ако трябва, може би това ще ви помогне да приемете по-леко смъртта на Джоана. През всичките тези години Стела я лъжеше, но въпреки това Джоана ви обичаше и копнееше да дойде при вас. За мен тя беше най-прекрасният човек на земята. Вие щяхте да бъдете горд с такава дъщеря. — В очите на Джини се появиха сълзи, които бавно се търколиха по зачервените й страни. — Тя ужасно ми липсва. Ако не бяхме заедно, надали щяхме да оцелеем през всичките кошмарни години в училище. Тя… — Джини не успя да се овладее и даде воля на сълзите си, а сърцето й се късаше от мъка.
Нан я прегърна и се разплака, защото повярва на всяка нейна дума. Тя изведнъж осъзна причината за мрачното настроение на Стоун и бягството му от къщи: нейният син обичаше и искаше да бъде с тази жена. Джини бе разнежила сърцето му и бе излекувала ранената му душа. Пътищата им често се бяха кръстосвали, защото двамата бяха предопределени един за друг. Не биваше повече да живеят в лъжа, защото това щеше да донесе на всички само болка и страдание. Великият Дух покровителстваше Стоун и го водеше към единствения верен път — пътят към любовта на Джини и помирението с Бен.
— Тя би била щастлива тук — продума Джини. — Сърцето ми се сви от мъка, когато влязох в стаята й и видях подаръците, които сте й купили. Едва ли имате представа колко щастлива би била Джоана, ако бе получила поне един от тях. Тя би се зарадвала дори и на едно писмо, на една дума, на една среща с вас. Познавам Стела много добре и напълно ви вярвам за всичко, което казахте за нея. Тя беше жестока и безскрупулна жена. Не съм казвала на Джоана, че не харесвам майка й, защото не исках да я нараня. Много бих искала Джоана да е жива, за да бъде сега тук, при вас. Не одобрявам постъпките ви в миналото, сър, но ви разбирам. Оженете се за Нан и бъдете щастлив. — Джини сметна за нужно да изрази мнението си. — Не обръщайте внимание на хорските приказки. Животът е прекалено кратък, за да се лишавате дори от един миг на взаимно щастие. Признайте публично, че Стоун е ваша кръв и плът. Той има нужда от това, сър. — Очите й отново се навлажниха, когато каза: — Имам чувството, че Джоана ни гледа и знае, че вие не сте я изоставили… А сега си тръгвам. Съжалявам, сър, наистина много съжалявам. Изглежда, че напоследък допуснах твърде много грешки в стремежа си да помогна на себе си и на другите. Ще оставя писмо за Стоун. Моля ви, предайте му го. Той заслужава да научи истината не от друг, а от самата мен.