Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Незаконороден… Нейният любим не я бе излъгал за болката и страданието, причинено от тази дума. И все пак той имаше късмет, че баща му го обича достатъчно много, щом го е осиновил.
Дали пък не избяга от нея, защото си мисли, че са брат и сестра? А може би наистина не я обича? Сякаш Стоун е свикнал да бяга от трудностите, вместо да се изправя срещу тях. Не би могла да го вини, защото раните му от миналото не бяха зараснали.
„Какво ли ще направиш, когато разкриеш измамата ми? Ще бъдеш доволен, че не съм Джоана и ти не си съгрешил със сестра си. И ще си с чиста съвест пред Бен, че не си прелъстил дъщеря му. Ще ме разбереш ли? Ще ми простиш ли? Ще се разгневиш ли? Ще искаш ли да ми отмъстиш за това, че съм обидила и излъгала и теб, и баща ти? Ще се зарадваш ли, че си единственият наследник на това ранчо? Ще ме приемеш ли като Вирджиния Марстън?“
Минаха два дни и Джини чакаше Стоун да превъзмогне шока и да се върне. Смяташе да говори с него, преди, да разкаже всичко на баща му. Непрекъснато мислеше за писмото на Стоун. Дали наистина я обича и желае, или пък тя, завладяна от мечтите си, бе разтълкувала погрешно смисъла на думите му? Дали „ще се върна да те взема“ означава само, че ще я заведе обратно в Джорджия? Дали под „сериозен разговор“ е разбирал това, което й каза онази вечер — че не бива да страда за него и че се е любил с нея само защото се е поддал на слабостта си и на плътското си желание?
В събота, на първи юни, той все още не се бе върнал и Джини се съмняваше, че скоро ще го види. Беше й споменал, че следващата му задача ще отнеме седмици, дори месеци. Тя не можеше да остане толкова дълго. В Колорадо я чакаше неотложна работа. Ще признае истината пред Бен и ще си тръгне. Тогава той би могъл да каже на Стоун, че няма причини да не се връща в ранчото.
Колкото повече отлага неизбежния разговор, толкова по-зле и за нея, и за другите. Тя трябваше да открие баща си. Бе написала писмо на Стоун и ако той държи на нея, този път поне ще знае къде да я търси. Вероятно ще бъде по-добре, ако Бен му каже истината, и то след като тя си замине.
Джини слезе долу. Бен беше във всекидневната и четеше.
— Мистър Чапман, налага се да говоря с вас по един изключително важен въпрос.
Бен свали вестника и смутено я погледна.
— Защо ме наричаш мистър Чапман, Джоана? Да не се е случило нещо?
— Много неща се случиха, сър. Не знам откъде и как да започна. — Видя как по лицето му се изписа уплаха. С крайчеца на окото си забеляза Нан, която се спря на прага.
— Да не е нещо за теб и Стоун? Да не би ти и той… И двамата се държахте доста странно. Затова ли така внезапно си тръгна той?
Не по-малко уплашена, Джини усети как сърцето й лудо биеше. Реши, че и Нан има право да чуе истината. Та нали е майка на Стоун.
— И да… и не, сър. Честно казано, не знам защо Стоун си тръгна така бързо, нито пък знам какво мисли и какво чувства към мен, но аз го обичам и се надявах, че и той ме обича — рече тя.
Бен пребледня. Вестникът падна на пода.
— Какво?
— Когато се представях за Ана Ейвъри, аз се влюбих в Стив Кар.
— Но ти не бива да се поддаваш на чувствата си, той е твой брат.
— Не, сър, не ми е брат. Обичам го и искам да се омъжа за него. Аз не съм…
— Това е невъзможно! — отчаяно извика Бен. Погледна към Нан, която пребледняла и разтреперана стоеше на прага.
— Само, ако Стоун не ме обича и не ме иска — продължи Джини. — Онази вечер той се държа твърде студено към мен и отхвърли любовта ми. Но аз не вярвам, че не ме обича. Мисля и се надявам, че той си тръгна, защото се страхува, че ще го преследвам и ще му искам обяснение. На всички ни ще олекне само ако си призная истината.
— Той не може да се ожени за теб, Джоана, защото е твой брат, кръвен брат. Той не е осиновен, той ми е истински син, на мен и на Нандил. О, Боже, значи затова така бързо излетя от къщи! Влюбен е в теб, нали?
Джини смяташе, че все още е рано да им разкрие докрай потресаващите факти.
— Надявах се, че е влюбен в мен. Преди да замине, той го отрече и ме отблъсна. Моля се на Бога да ме е излъгал.
— Но ти чу ли какво ти казах, Джоана? Ти си му сестра. Това, което искаш, не може да стане. Бог ме наказва за миналите ми грехове. Позволил е децата ми да се влюбят. Дано Бог ми прости за мъчителните тайни, които трябваше толкова години да пазя. Какво ще правим сега? — мърмореше си Бен, като погледна към Нан, която бе вперила в двамата поглед, пълен с отчаяние и болка.
— Ще се махна оттук, сър. Утре или в понеделник, когато кажете.
— В никакъв случай. Ще измислим нещо. Аз те обичам и имам нужда от теб.
Джини погледна нежно към Бен и с благ тон рече: