Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Значи ти не изпитваш към мен това, което аз изпитвам към теб, така ли?
— Да, така е — едва-едва отвърна той — и съжалявам за това. Нямаше как да ти кажа кой съм и какъв съм, но щях да се върна във Форт Смит и да ти призная истината. Въпреки че те излъгах, не ми се искаше да страдаш заради мен. Налагаше се да изпълня задачата си докрай. Трябваше да съм сигурен, че ти не си замесена, защото в противен случа би могла да ме издадеш на други членове на ку-клукс-клан. Усещах, че нещо те мъчи, но така и не разбрах какво е то. Ако можех да променя това, което се случи между нас, бих го направил. Себелюбиви глупаци като мен не струват и пет пари. Ти страдаше за майка си, знаеше, че рано или късно ще те уличат в лъжа и се обърна към мен, защото си смятала, че можеш да разчиташ на мен. Аз не съм мъжът, когото ти заслужаваш.
Отчаяна, Джини реши да направи последен опит да го развълнува и трогне.
— Не е вярно. Съдбата ни срещна отново и това е някакво предзнаменование. Ние можем да разрешим този проблем. Обичам те, Стоун. Обичам те и те желая още от онзи пръв ден в Джорджия. Каквото и да стане с нас, аз винаги ще те обичам. Ти не си и никога няма да ми бъдеш брат. Искам да сме заедно до края на живота си.
Стоун се престори, че е сърдит и рече:
— Ако е така, Бог да ни е на помощ.
— Знам, че имаш причина да не ми вярваш, защото съм те лъгала преди, но кълна се, аз наистина те обичам.
— По-добре да ме забравиш — рече той повелително. — Забрави това, което се случи между нас.
Джини го погали по бузата.
— Не мога, а и не искам. Обичам те.
Докосването й го смути и той отстъпи крачка назад.
— Тогава лошо ни се пише, Джоана. Никога не съм искал да те нараня, не искам да го правя и тази вечер. Скоро ще разбереш, че аз не съм подходящият мъж за теб. Не изпитвам никакви чувства към теб. Исках само да те любя и нищо повече. Не споменавай пред татко, че ме обичаш и че двамата с теб… Ако го сториш, ще си тръгна и никога повече няма да се върна. — Така или иначе той имаше намерение да си тръгне тази вечер, за да бъдат далече един от друг.
Джини потрепера, като чу жестоката му закана и все пак нещо я караше да се съмнява в думите му.
„Сега си вкъщи — мислеше си тя — и аз ще ти докажа, че грешиш. Ще те изкушавам и преследвам всеки миг. Ти няма да можеш да ми устоиш.“ Но, ако той й е говорил истината, тогава по-добре да не се разкрива пред този опасен човек.
Бен се върна, погледна навъсените им лица и рече:
— Нан каза, че вечерята ще бъде готова след двадесетина минути.
Тя му бе казала още, че е чула стъпките на сина си и че е подслушала разговора им.
— Искам да видя леля Нан… за малко — обади се Стоун. — Ще поговоря с теб по-късно, татко. И с теб, Джоана. Радвам се, че и двамата ви виждам отново.
Стоун излезе от стаята и отиде да види майка си, преди да си тръгне.
Бен забеляза безпокойството на Джини и се усмихна.
— За какво си приказвахте със Стоун? И двамата изглеждате малко напрегнати. Да не би да имате някакви неприятности?
— Не, татко. Имахме само един малък спор, преди той да напусне Форт Смит. Не го обвинявам. Той смяташе, че аз съм Ана Ейвъри и че съм замесена в онзи случай с ку-клукс-клан. Сърди се, че не съм му казала коя съм, но скоро ще му мине. Мислехме си, че сме станали приятели и въпреки това продължавахме да се мамим един друг. Предполагам, че просто и двамата сме се страхували да разкрием тайните си.
Бен не успя да прикрие тревогата си.
— Вие двамата не сте… Имам предвид, че не сте си допаднали прекалено много, нали?
Джини се престори на развеселена и се засмя.
— О, не, татко. Стоун се държа твърде студено и дори грубо с мен, но все пак е симпатичен човек. Харесва ми. Надявам се, че ще се задържи повече време тук и ще можем да се опознаем.
— Дано! Преди отношенията ни не бяха особено добри, но сега сме готови да изгладим недоразуменията.
— Чудесно, татко. И двамата го заслужавате.
Няколко минути по-късно Бен предложи да седнат на масата. Нан влезе в трапезарията.
— Стоун си тръгна, Бен — осведоми го тя. — Замина. Каза да не се притесняваш. Ще се върне след седмица-две.
— Замина, без да каже и дума — промърмори Бен.
— А как е той, добре ли е?
Нан се усмихна и се опита да го успокои:
— Нищо му няма Бен. Просто не искаше да се сбогува с вас двамата. Разполагаше с твърде малко време. Работи по някаква изключително важна задача. Бързаше много, но обеща скоро да се върне — наблегна тя.
— Хайде, вечерята е готова.
Джини все пак си наложи да хапне от вкусното ядене и да води непринуден разговор. Не можеше да проумее защо Стоун е побързал да си тръгне. Вероятно е искал да избяга от нея. „Изкушение или разкаяние?“ — питаше се тя. А може би е решил, че и двамата имат нужда от време, докато свикнат и приемат истинската си самоличност? Е, поне беше казал, че скоро ще се върне. Тогава тя би могла или да му въздейства по някакъв начин, или да му признае истината и да си тръгне.