Среднощни тайни

Нан реши, че трябва да сподели с любимия си мислите, които малко преди това бяха обсебили съзнанието й:

— Помогни на Стоун да приеме по-леко истината, Бен. Това е единственият верен път към щастието на нашия син.

Бен съзнаваше, че тъкмо тази млада жена бе променила сина му. Заради нея Стоун се бе върнал вкъщи да се помири с него и бе говорил за деца и внуци. Да, той бе загубил любимата си дъщеря завинаги, но все още имаше син. Джини му харесваше, а и мотивите за измамата й бяха съвсем добронамерени. Нан беше права — Джини му бе дала частица от Джоана. „Може би Стоун наистина я обича и иска да се ожени за нея. Ако сега я отблъсна, ще загубя и сина си.“ Не биваше да позволява болката и негодуванието да замъглят разума му. Поколеба се за миг и сетне извика подир Джини:

— Чакай! Не си тръгвай, Джини. Моля те, разкажи ми още за нея — добави той развълнувано.

Джини се обърна и погледна към страдащия човек.

— Ще ви кажа всичко, което знам. — Седна до него и започна от начало историята си — как се е запознала с Джоана, как са се сприятелили, за живота им в Англия и завръщането им в Америка. Уведоми го къде е гробът на Джоана и че тя е погребана под името на Джини. Помоли Бен да пренесе тленните останки на дъщеря си тук, в Америка. — Попитайте ме, каквото искате, сър, и аз ще се опитам да ви отговоря.

— Защо не си признахте всичко, когато Стоун дойде?

Въпросът бе твърде неочакван за нея. Джини се изчерви и отвърна:

— Всичко е толкова оплетено, сър. Споменах ви за нашите приключения, когато аз се представях за Ана, а той — за Стив. Влюбих се в него, но той е събрал в сърцето си толкова болка и огорчение, че не допускаше никого близо до себе си. — Джини разкри докрай чувствата си към Стоун, но не отвори дума за физическата им връзка, за която родителите му вероятно се досещаха. Сигурно те най-добре разбират силата и магията на любовта и страстта. — Когато го видях тук, реших, че ме е излъгал за тежкото си минало. Смятах, че нарочно ме е изоставил във Форт Смит. Оставил е писмо за мен у един свой приятел, но аз така и не го получих. След като онази вечер той ми го даде, от това, което бе написал, разбрах, че наистина ме обича. Но се държа твърде резервирано, като категорично отхвърли любовта ми. И сетне си тръгна. Срам ме е да си го призная, но онази вечер подслушах разговора ви с Нан. И тогава проумях: Стоун си е мислил… че се е влюбил в сестра си. Поне се надявам това да е причината за охладняването му към мен. Сигурно се е измъчвал и затова замина така внезапно. Стела не бе споделила с Джоана тази тайна, а и във вашите писма, които намерихме, не се споменаваше нищо за това. Опитвах се да ви дам колкото се може повече време с „Джоана“, но разбрах, че трябва да престана с тази игра, за да не наранявам повече никого. Аз ви харесвах и уважавах и в един миг ми се прииска никога да не ви признавам истината. Попаднах в собствения си капан и не знаех как да изляза от него. Сега, като се върна назад, разбирам, че тази двойна игра е жестока и безсмислена. Толкова бързо се развиха събитията, че не успях да обмисля постъпките си, но това не може да бъде извинение за мъката, която ви причиних. Трябваше да дойда тук, да ви кажа истината и да си тръгна. Признавам, че при вас се чувствах много щастлива. Опасявах се, че баща ми може да не е вече между живите и се изкушавах да остана тук, да се радвам на вашата любов и закрила. Но сега искам да открия баща си. Обичам го и той много ми липсва. Толкова се страхувам за него.