Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Бен бе озадачен от реакцията на сина си. Ако Стоун обичаше Джини, тази новина би трябвало да го накара да скача от радост, но поради някаква неизвестна причина той въобще не се радваше.
— Тя ми каза истината, след като ти се измъкна като крадец от къщи. И ти щеше да я узнаеш, ако не беше избягал по този начин. Тя искрено се разкайваше, синко, и аз мисля, че я разбирам.
— Сигурно се е почувствала виновна и е изплюла камъчето. Обзалагам се, че не би го направила, ако не се бях появил тук. Уплашила се е и е осъзнала, че не ще има смелост да се срещне отново с мен. Дошла е тук, за да те тормози и накаже, но ти нима можеш да я разбереш и да й простиш?
— Да, синко. Ти най-добре знаеш, че огорчението и отмъщението са най-силното оръжие, с което можеш да нараниш някого. Причинихме си много мъка един на друг, Стоун. Искам да сложим край на миналото, искам да се сдобрим. Обичам те и имам нужда от теб. Заклевам се, че никога няма да те наричам свой осиновен син. Ти си истински Чапман, моя кръв и плът и мой наследник. Един ден това ранчо ще бъде твое.
Тези признания дълбоко развълнуваха Стоун, но той все още не можеше да ги осъзнае.
— Къде е тази Джини? Двамата с нея трябва да си изясним някои неща.
— След като си призна истината и помоли за прошка, тя си тръгна от ранчото и напусна Далас. Ние знаем причината за твоето бягство, знаем и защо тя ти дава време да уталожиш гнева си. — Бен му разказа какво мисли Джини за него. — Тя те обича, но се страхува, че няма да я разбереш и да й простиш. А ти обичаш ли я?
Стоун крачеше напред — назад, докато се мъчеше да възприеме тези неочаквани и зашеметяващи разкрития. Изглежда, че тя добре го познаваше. А той нея? Не, той се бе запознал с „Ана Ейвъри“ и „Джоана Чапман“, но не и с Джини. Ами ако тя нямаше нищо общо с жените, за които се бе представяла? Тя твърде ловко и изкусно лъжеше и мамеше. Отдавна предчувстваше, че тя крие някаква ужасна тайна. Кого обичаше тя, „Стив Кар“ или наследника на ранчото и парите на Чапман?
— Къде замина? — попита той.
— За Колорадо, при баща си. Смятала е да отиде там веднага след като погостува тук заедно с Джоана, но Джоана така и не могла да се прибере у дома. Джини се страхува за живота на баща си. Очевидно някой се опитва да го убие.
Сърцето на Стоун подскочи и ледени тръпки го побиха по тялото. Измъчван от съмнения той попита:
— Как е истинското й име, татко?
— Вирджиния Ан Марстън. Баща й е …
— Матю Марстън — прекъсна го Стоун, като процеди през зъби името.
Най-сетне разбра защо, ужасена от гнева му, тя отново бе избягала от него.
Бен долови яростните нотки в тона на сина си.
— Познаваш ли баща й?
— Да, познавам този негодник. Той уби най-добрият ми приятел Клейтън Касиди. Двамата бяха съдружници. Тъкмо бях по петите му, когато се наложи да заловя Чарлз Ейвъри и бандата му. Но сега отивам право при… — разярен, Стоун присви очи.
— Боже мой, синко, нима искаш да кажеш, че ще отидеш да убиеш баща й? Не го прави. Ако е извършил престъпление, арестувай го, но не причинявай такава мъка на Джини.
— Твърденията й, че ме обича са само хитра уловка, за да предпази баща си от мен и от справедливото наказание. Мат сигурно й е разказвал за мен и за Клей. Дори може нарочно да я е изпратил тук, за да ме прелъсти и да падна по-лесно в капана. Ако Мат е мъртъв, Джини може да си е помислила, че аз съм го убил и след смъртта на Джоана е решила да дойде тук и да ми отмъсти. Как бих могъл да й повярвам отново… след толкова много лъжи?
— Грешиш, синко. Те години наред са били приятелки, още от тринадесетгодишна възраст. Прочетох писмото на сестра ти в което тя ми разказва всичко за тяхното приятелство.
— Откъде знаеш, дали не го е написала тази Джини, за да ни заблуди?
— Не си прав, синко. Моля те, не я съди толкова строго. Тя те обича. Сигурен съм, че не знае нищо за Клей и за баща си. Иначе би ми казала. Страхуваш се да й повярваш, защото не ти се иска да бъдеш отново наранен. На Джини не са й чужди нито болката, нито обидата. Нека ти разкажа за нея… — Бен сподели всичко, което Джини му бе разкрила за тежкия си живот.
Стоун се чудеше дали Джини е казала истината. Дори и да е така, това надали можеше да промени стореното от нея, да промени името й и нейната истинска същност.
— Нима искаш да защитя жената, която ни измами?
— Тя има добро сърце, синко. Разказах ти историята на нейния живот. Много е страдала, Стоун, също като нас. Моля те, не я наранявай повече.
„Да я нараня — наум се възмущаваше той, — след всичко, което ми причини? Накара ме да си мисля, че е Ана Ейвъри! Заблуди ме, че ми е сестра, след като се бях любил с нея! Тя е дъщеря на Мат и е също тъй алчна и хитра като него. Почакай, Джини Марстън, приготвил съм ти изненада. Не можеш и да си представиш каква голяма изненада имам за теб…“