Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Нима се страхуваш, че Стоун може да й го каже? Не, Tsine, той не би го направил. На него му е ясно защо не можем да разкрием истината.
— Така ли мислиш, Нан? Но това не е честно спрямо него.
— Ти си му завещал половината от ранчото. Дал си му името си.
— Нима това е всичко, което един баща може да направи за сина си?
— Стоун е мъж, Tsine, силен, смел и умен мъж. Преди да си тръгне, той ми каза, че е готов да се примири със сегашното си положение.
— Но ти го чу какво ми говореше преди. Защо е променил решението си?
— Ако признаеш публично, че Стоун е твоят незаконно роден син, той ще бъде опозорен до края на живота си. Нашата греховна любов ще излезе наяве. Той искаше само да разбере дали го обичаш достатъчно, за да поемеш този риск. Твоята готовност напълно го удовлетвори. Стоун ми обясни, че за всички нас ще бъде твърде болезнено и безсмислено да разкрием истината. Съвсем настойчиво те моли да не споменаваш нищо пред Джоана. Каза, че няма нищо против до края на живота си да си остане твоят осиновен син.
— Но дали аз съм доволен от това положение, Нан? Стела го мразеше, защото знаеше колко много го обичам. Презираше го, защото в жилите му тече индианска кръв. Много пъти се е опитвала да ме принуди да изгоня „това малко индианско сираче“. Точно така го наричаше! Тя не възразяваше срещу твоето присъствие, защото ти добре й служеше. Ревнуваше всеки миг, когато аз и Стоун сме заедно.
— А имаше много такива моменти, любов моя, Стоун беше твоя сянка.
— Толкова много ме обичаше преди да научи за моята измама.
— Той все още те обича. Иначе не би се връщал у дома.
— Всеки път, когато си тръгне, усещам, че ужасно много ми липсва. Надявам се, че този път ще се върне завинаги. Дано се разбират двамата с Джоана.
— Като деца се разбираха. Каквото и да е говорила Стела, ти обграждаше с любов и внимание и двете деца.
— Заблуждавах се, че ако позволя на Стела да върви по собствения си път, тя ще стане по-милостива. Но уви, тя не се промени.
— Стела не можа да се примири, че обичаш мен, а не нея. Не можа да се примири, че не тя, а аз ти родих син. Тя беше горделива и суетна.
— Трябваше да я вразумя. Трябваше да я заключа в стаята й и да не й позволя да ми вземе Джоана.
— Ти не си способен да причиниш зло никому, Tsine, дори и на нея.
— Колкото и да я мразя и презирам, все пак съжалявам, че е свършила по този ужасен начин. Сигурен съм, че нейната безнравственост е оказала влияние върху дъщеря ни.
— Джоана ми изглежда добро момиче. Не се тревожи за нея. Тя доказа, че прилича на баща си, че е смела и силна като него. Също както и нашия син. Когато Стоун се върне, ние най-сетне ще бъдем истинско семейство. Обичам Джоана като собствена дъщеря. Радвам се, че най-после си е у дома.
— Какво бих правил без теб, Нан?
— Или аз без теб, любов моя?
— Сега, след като Джоана си е вкъщи, двамата с теб ще трябва да бъдем по-внимателни. Но един ден ще…
— Не говори за красивите мечти, преди да се сбъднат. Когато затихне омразата на моя народ, тогава ще мислим за общо бъдеще. Но напоследък нещата вземат лош обрат. Не бива да рискуваш името и дома си. Хората няма да купуват или продават добитъка на един човек, който е женен за индианка и чийто син има индианска кръв. Истината би могла да те унищожи.
— Вече не съм убеден, че е така. Стела я няма, аз съм свободен. Какво лошо има в това да се оженя за жената, която обичам, която цели тридесет години не съм спирал да обичам?
— И двамата знаем отговора, Tsine.
Джини най-сетне се добра до стаята на Джоана. Беше се осмелила да подслушва доста време, за да насъбере достатъчно информация, която щеше да й помогне да вземе окончателното си решение. Питаше се как е могъл Бен да не усети колко унижена и наранена се е чувствала Стела, когато е разбрала за любовната му история с друга жена — жената, която е споделяла техния дом и която е родила син на съпруга й. Отмъщението на Стела, макар и жестоко, е разбираемо, може би дори напълно естествено, като се имат предвид обстоятелствата. Джини се чудеше как Нан се е любила с мъж, който е бил женен за друга, как е могла да живее под един покрив със съпругата му. Как Стоун се е примирил с условията, поставени от измамните му родители, защото всъщност е знаел кой е баща му? И той ли е толкова себелюбив и алчен? Дали пък не си иска само своя дял от наследството? Носи името на баща си и всички го приемат като Стоун Чапман, но същевременно знаят, че е незаконороден.